Шефът на "ЛукОйл" за България Валентин Златев ще се оттегли от поста си. С такава новина излезе вестник "Уикенд" миналата седмица. Според вестника почетният гражданин на Правец е в конфликт с руските собственици и от година насам не взима важните решения за управлението на капиталите на петролния гигант в страната. Според слух, руските босове имат съмнения в лоялността на българския си партньор.
От няколко години Златев притежава огромен апартамент в Лондон и се говори, че милионерът ще се премести да живее там. Преди няколко дни бизнесменът продаде фирмата си "Агрима" на "Пепси", като по неофициална информация сделката е била за над 30 милиона евро. От няколко години продадената фирма е основен производител и дистрибутор на безалкохолни напитки за България и Македония. По документи обаче, фирмата се води собственост на бившият кмет на Правец Васил Златев, който е баща на Валентин Златев.
За не разбирателството между руските босове и българина се говори от 2005-та, но връзките на Златев с държавния глава, премиера и министъра на вътрешните работи, са възпирали руснаците да не предприемат официално разследване за неговата дейност. Според вестника българският бос е близък приятел с градоначалника на столицата Бойко Борисов, като двамата дори имат общ бизнес. Охранителната фирма на Борисов "Ипон" отговаря за сигурността на обектите на "Лукойл". Стойността на договора за охрана е за стотици хиляди левове месечно. След като влезе в политиката кметът на София официално напусна "Ипон", но едва ли някой вярва, че той не контролира охранителната фирма, завършва авторът на статията Димитър Златков.
неделя, 30 ноември 2008 г.
Нещо , което всички Българи знаят..
Фамилията Златеви - Васил Златев-баща, дългогодишен кмет на Правец по времето на Тодор Живков, и Валентин Златев-син, генерален директор на "Лукойл България" ЕООД, в продължение на последните десетина години изкупиха голяма част от общинската собственост в Правец. Манипулирайки изборите назначиха свои кметове, кадруват неприкрито в общинските структури, пренебрегвайки интересите на жителите на общината, твърдят източници на в. "Атака", пожелали анонимност. Според тях прокуратурата и полицията отказват да разследват сделките на многобройните фирми на фамилията Златеви, защото всички знаят, че същите се ползват с протекцията на политици от самия връх на държавната пирамида - лично от президента Георги Първанов, чийто спонсор е Златев. Тези топли връзки и подкрепа на фамилията от хора от политическия елит, непрекъснато са натрапвани и демонстрирани пред обществеността с цел всяване на страх и демотивиране на гражданите да търсят правата си, да задават въпроси относно вършените беззакония и злоупотреби в града. С поредица манипулации и машинации фамилията Златеви заграбва язовир "Правец" чрез концесионен договор с община Правец, която всъщност не е собственик на същия, твърдят запознати. Язовир "Правец" е държавна собственост. Инфраструктурата на язовира и хидромелиоративните му съоръжения са собственост на държавното предприятие "Напоителни системи". В предаването "На чисто'", излъчено на 04 май 2008 по Нова ТВ Трифон Трифонов, бивш общински съветник и директор на Професионалната Гимназия по компютърни системи и технологии - Правец, каза, че нивото на язовир Правец е понижено и така е увеличена свободната от водата земя. С подобни трикове, фамилията, заедно с кмета Красимир Живков, определят нови граници на сервитута, при което "освободените" територии се "актуват" наново като общински и се продават на Златеви (виж факсимилето). Паралелно с това кметът на Правец утвърждава проект за голф комплекс с голф игрище, хотелска част, индивидуални вили и блокчета, разположени и върху нововъзникналите свободни терени и строителството започва. Миналата година състав на ВАС има решение № 6430 от 21.06.2007 г за отмяна на некомпетентно решение на общински съвет Правец, с което язовирът е даден на концесия. Решението на ВАС е категорично и от последна инстанция. Какво на практика означава това? Че актовете на общината, респективно на кмета, са нищожни, защото противоречат на закона; че язовир Правец е държавен и че сервитутът и прилежащите земи са държавни. Границите на този сервитут и земите са старите действащи. Какво се случва на практика? Понастоящем фамилия Златеви изпълнява частен проект за голф игрище върху държавна земя Същата фамилия владее незаконно язовир Правец. Унищожени са всички водни деривации. Гребната база, собственост на Технически университет - София - също. Държавната земя е заграбена и от нея Златеви извличат права в частна полза. От язовира се ползва вода за напояване, без да се плаща. И не само това. В заградената зона на проекта голф-комплекс има частни имоти, такива, които Златеви все още на са успели да купят. Собствениците на тези имоти не могат да достигнат до тях, нито да ги ползват, защото фамилията е поставила бариери и въоръжена охрана. Същото се отнася и за гребната база на Техническия университет - София, която попада в зоната. Общинските пътища са "превзети" и вече фактически нямат статут на общински. В действителност в Правец районът около язовира криминално е заграбен от Златеви, а държавните институции, имащи правомощия да спрат строителството и възстановят достъпа на гражданите до собствеността им, както и възможността да ползват общински пътища, бездействат. В Правец фамилията Златеви, съвместно с общината прилагат една от популярните и модерни схеми за "трансформиране" на държавна и общинска публична собственост в частна, при това за жълти стотинки. Моделът е изпробван и работи безотказно, твърдят източници, запознати със случващото се в града. Как става това на практика? Създават се смесени фирми между фамилията и общината. В тези фирми общината участва с апорт. Така за няколко години почти всички обществени сгради, построени по времето на Тодор Живков в Правец - Спортен комплекс, хотел "Правец Палас", Студентско общежитие, Младежкия дом с площада пред него, общежитие и т.н., са апортирани в Университетски Недвижими Имоти рег. по ФД 58/2002 на СОС, например и други фирми. Какво се случва след това? Частното дружество вдига капитала и общинският дял намалява драстично. В момента участието на общината в смесени фирми с фамилията, навсякъде е свалено под 33%. Така за жълти стотинки и чрез прости финансови схеми Златев става "първокласен инвеститор" в града, придобивайки почти цялата общинска собственост, която по пазарни цени днес струва не по-малко от 100 милиона лева. Последният подобен пример е с апорта на общината в газовото дружество "Правецгаз 1" АД. Според ревизия на АДФИ, цитирана в доклад ФИ 5 СО- 0011/23.11.2007, оценката на апорта е занижена. Бюджетът харчи 170 000 лева, които по схема се трансформират в 67 000 лв. Прокуратурата пък установява /в прокурорска преписка 43416/2006 на СРП/, че част от вещите лица не са правили, не знаят и не са подписвали подобна оценка!!! Според източниците на "Атака" по подобни схеми в момента се подготвя за "продажба" или "приватизация" общинското ВиК. Неотдавна общинският съвет гласува да получи безвъзмездно от Техническия Университет 17 дка земя за спортна зала. Партньорът на общината и в двата случая се знае предварително фамилията Златеви. Атмосферата в града е тягостна, цари страх и безверие. Хората се боят да потърсят правата си, дори доброволно се отказват от свои законни граждански права, защото институциите, които следва да ги гарантират - полиция, прокуратура, община работят за фамилията Златеви твърдят хората в града. Държавата отсъства от Правец. Политически и властови чадъри са разтворени за извършените и извършваните беззакония. РПУ вместо да охранява обществения ред в града се е превърнало в охранителна фирма на Златев. Шефовете на управлението карат коли - 4 на брой, собственост на Лукойл. Специалисти твърдят, че в кортежа на Валентин Златев има "стършел", който заглушава околните мобилни телефони. "Обществена" тайна е кадруването, което осъществява Златев - директно и безпардонно. Той назначи собствения си началник на частното ловно стопанство за Директор на Регионалното лесничейство в Ботевград, с което си осигури комфорт в цялостната дейност по лов и дърводобив в района. Висшите професионални постове в МВР, за чието назначаване президента Първанов има решаваща дума са кадри на гр. Правец и гр. Бургас /Лукойл-Нефтохим/. Такива са ексглавният секретар Валентин Петров, шефът на националната полиция полицията Красимир Петров, сегашният главен секретар Павлин Димитров. Без становище за влияние на "екосистемата и животните в региона са заградени над 15 000 дка гори от фамилията. Вътре в зоната има и заграбени частни гори. Собствениците не могат да влизат до собствеността си освен с величайше "специално" разрешително от Златев. Честите посещения и гостувания на Георги Първанов и други фигури от политическия елит на държавата, объркват представата на хората за закони и законност. Обществеността в Правец непрекъснато е обработвана с информации относно приятелските връзки и топли отношения на фамилията Златеви с политици от самия връх на държавната пирамида - Георги Първанов. Нескончаемите ловни подвизи на двамата са известни в района на Правец и Етрополе.
Кои са Те? Тия които ви пият кръвта, млякото на децата ви и парите предвидени за лекарства на родителите ви.
Тия които ви пият кръвта, млякото на децата ви и парите предвидени за лекарства на родителите ви.
Валентин Златев събра на една маса Първанов, Станишев, Потапов, Борисов и Алекперов
В почивните дни около 1 май новината, че шефът на "Лукойл - България" Валентин Златев (40 г0дишен) се разделя с ергенлъка си заради 22-годишната красавица Люба Стефанова, се превърна в централна тема на медиите. Вестниците рапортуваха за сватбата на Златев седмица преди събитието. А в деня на церемонията някои издания, които по принцип се бяха отдали на няколкодневна ваканция, пуснаха специална фотосесия от сватбата на бизнесмена.
Иначе женитбата на Валентин Златев беше организирана, както може да се очаква за човек от неговия ранг - скъпа рокля за булката, отбрани гости от политиката, спорта и хайлайфа и 7-етажна торта. Жертва на семейния живот на Златев обаче станаха желаещите да разгледат Националния исторически музей, тъй като той бе затворен за случайни посетители заради частното парти. Сватбата беше в двора на музея под специално направени конструкции в бяло пред фонтаните. Събитието събра на една маса президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, кмета на София Бойко Борисов, президента на "Лукойл" Вагит Алекперов, руския посланик Анатолий Потапов и половинките им. За настроението на гостите се погрижиха джазпевецът Васил Петров, Мария Илиева, дует "Каризма", Васил Найденов, оркестърът на Николай Славеев и стоте каба гайди, както и руската поп група "А’студио". Модератори на събитието бяха Богдан Томов и руският шоумен и актьор Игор Верник. След официалната част партито се развихри в известния столичен поп-фолк клуб "Син Сити".
Като всяко голямо събитие и тази женитба роди и информация- за цената на булчинската роля - над 150 000 евро,
за сватбения подарък на Люба - яхта "Фарети" за 1.5 млн. евро, закупена от Златев от известните строителни предприемачи братя Диневи,
за броя на кетъринговите фирми, организирали партито - 5 селектирани след конкурс и т.н.,
и т.н. Златев е почетен гражданин на Правец, а баща му е бил дългогодишен кмет на родния град на Тодор Живков.
Докато гербаджии “свалят” правителството, лидерът им пие “блага ракия” на маса с управляващите
Дата: 07-09-2008 11:55
Докато ГЕРБ и т.нар. опозиция разнасят подписка из страната за уволняване на правителството, неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е на маса с ДПС – випперсони на сватба, на която кумува един от олигарсите на Първанов, шефът на “Лукойл” Валентин Златев. “Бентлита”, “Мерцедеси” и куп лъскави возила докараха 400 випсватбари в петък вечерта в ресторант "Пети километър" край Шумен.
Порнпрограмата на сватбата също бе щедро финансирана. За целта бяха впрегнати Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Ивана, Берковската духова музика, Богдан Томов и Краси Радков, които загряваха настроенитето до зори на политици, мастити бизнесмени, съдии и шефове на ведомства от цяла България.
Цялата тази скупщина от вип-политически и олигархичен “елит” бе заради сватбата на лесничеят от дивечовъдната станция "Паламара" Илтер Бейзат и избранницата му - финансистката от Шуменската разплащателна агенция Мелис Джини.
Истинското навеждане обаче като че ли бе повече не на младоженците а на кума на сватбата - шефът на "ЛУКОЙЛ България" Валентин Златев, който от няколко години стопанисва елитното ловно стопанство в горите на община Венец. Младоженецът пък е син на най-верния му човек в резервата - Бейзат Яхя. Щастливият свекър е втори мандат председател на Общинския съвет във Венец. За да чуе заветното "да" на Илтер и Мелис, пристигна и столичният кмет Бойко Борисов. В същото време в страната неговата партия заедно с останалите т.нар. опозиционери обакаляха площадите за да събират подписка за уволнение на управляващата коалиция. Над 500 метра тафта, златни панделки, листа от рози и кристали бяха украсата на тържеството. Скъпи подаръци освен Бойко Борисов поднесоха и зам-шефът на парламента Юнал Лютфи, както и депутатите от ДПС Метин Сюлейманов и братята Метин и Четин Казак. Депутатът от БСП пък Димитър Дъбов заедно с кмета на Шумен Красимир Костов и губернатора Тодор Тодоров подариха картина на стария Шумен от художника Деян Евтимов. Ако лесничеят не бе си взел кум от сой, близък олигарх до президента Първанов и баща му не беше як човек на ДПС надали толкова назазани особи щяха да бият път до “Пети километър” в Шумен. Най-любопитно бе присъствието на Бойко Борисов на дунанмата. Уж уволнява управляващите, пък си пие “благата” ракия с тях.
по Afera.bg
ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА
Валентин Златев събра на една маса Първанов, Станишев, Потапов, Борисов и Алекперов
В почивните дни около 1 май новината, че шефът на "Лукойл - България" Валентин Златев (40 г0дишен) се разделя с ергенлъка си заради 22-годишната красавица Люба Стефанова, се превърна в централна тема на медиите. Вестниците рапортуваха за сватбата на Златев седмица преди събитието. А в деня на церемонията някои издания, които по принцип се бяха отдали на няколкодневна ваканция, пуснаха специална фотосесия от сватбата на бизнесмена.
Иначе женитбата на Валентин Златев беше организирана, както може да се очаква за човек от неговия ранг - скъпа рокля за булката, отбрани гости от политиката, спорта и хайлайфа и 7-етажна торта. Жертва на семейния живот на Златев обаче станаха желаещите да разгледат Националния исторически музей, тъй като той бе затворен за случайни посетители заради частното парти. Сватбата беше в двора на музея под специално направени конструкции в бяло пред фонтаните. Събитието събра на една маса президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, кмета на София Бойко Борисов, президента на "Лукойл" Вагит Алекперов, руския посланик Анатолий Потапов и половинките им. За настроението на гостите се погрижиха джазпевецът Васил Петров, Мария Илиева, дует "Каризма", Васил Найденов, оркестърът на Николай Славеев и стоте каба гайди, както и руската поп група "А’студио". Модератори на събитието бяха Богдан Томов и руският шоумен и актьор Игор Верник. След официалната част партито се развихри в известния столичен поп-фолк клуб "Син Сити".
Като всяко голямо събитие и тази женитба роди и информация- за цената на булчинската роля - над 150 000 евро,
за сватбения подарък на Люба - яхта "Фарети" за 1.5 млн. евро, закупена от Златев от известните строителни предприемачи братя Диневи,
за броя на кетъринговите фирми, организирали партито - 5 селектирани след конкурс и т.н.,
и т.н. Златев е почетен гражданин на Правец, а баща му е бил дългогодишен кмет на родния град на Тодор Живков.
Докато гербаджии “свалят” правителството, лидерът им пие “блага ракия” на маса с управляващите
Дата: 07-09-2008 11:55
Докато ГЕРБ и т.нар. опозиция разнасят подписка из страната за уволняване на правителството, неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е на маса с ДПС – випперсони на сватба, на която кумува един от олигарсите на Първанов, шефът на “Лукойл” Валентин Златев. “Бентлита”, “Мерцедеси” и куп лъскави возила докараха 400 випсватбари в петък вечерта в ресторант "Пети километър" край Шумен.
Порнпрограмата на сватбата също бе щедро финансирана. За целта бяха впрегнати Кристина Димитрова, Орлин Горанов, Ивана, Берковската духова музика, Богдан Томов и Краси Радков, които загряваха настроенитето до зори на политици, мастити бизнесмени, съдии и шефове на ведомства от цяла България.
Цялата тази скупщина от вип-политически и олигархичен “елит” бе заради сватбата на лесничеят от дивечовъдната станция "Паламара" Илтер Бейзат и избранницата му - финансистката от Шуменската разплащателна агенция Мелис Джини.
Истинското навеждане обаче като че ли бе повече не на младоженците а на кума на сватбата - шефът на "ЛУКОЙЛ България" Валентин Златев, който от няколко години стопанисва елитното ловно стопанство в горите на община Венец. Младоженецът пък е син на най-верния му човек в резервата - Бейзат Яхя. Щастливият свекър е втори мандат председател на Общинския съвет във Венец. За да чуе заветното "да" на Илтер и Мелис, пристигна и столичният кмет Бойко Борисов. В същото време в страната неговата партия заедно с останалите т.нар. опозиционери обакаляха площадите за да събират подписка за уволнение на управляващата коалиция. Над 500 метра тафта, златни панделки, листа от рози и кристали бяха украсата на тържеството. Скъпи подаръци освен Бойко Борисов поднесоха и зам-шефът на парламента Юнал Лютфи, както и депутатите от ДПС Метин Сюлейманов и братята Метин и Четин Казак. Депутатът от БСП пък Димитър Дъбов заедно с кмета на Шумен Красимир Костов и губернатора Тодор Тодоров подариха картина на стария Шумен от художника Деян Евтимов. Ако лесничеят не бе си взел кум от сой, близък олигарх до президента Първанов и баща му не беше як човек на ДПС надали толкова назазани особи щяха да бият път до “Пети километър” в Шумен. Най-любопитно бе присъствието на Бойко Борисов на дунанмата. Уж уволнява управляващите, пък си пие “благата” ракия с тях.
по Afera.bg
ПИР ПО ВРЕМЕ НА ЧУМА
Емигранти по пижами
Те не вярват в просперитета на България и искат да се махнат, но все не намират начин
На 28 години съм. Никакво понятие си нямам от емиграция, визи, работа в чужбина и т.н. Но от известно време съм решил да се махам от България, просто не ми се седи повече тук, не ми се живее повече в БГ - неприятно ми е тук, с две думи. Не се интересувам от големи печалби - дали ще мизерствам тук или там ми е все едно. Интересувам се от работа и сигурност за цял живот, за да знам, че като ми се родят деца, ще се родят в свястна държава, а не в шибаната България."
Това е разказ на мъж в разцвета на силите си от малък български град. Можем да го представим и като дребен предприемач, създал фирма за ремонтни услуги. Мъжът не е безработен, а доходът му, макар и не висок, със сигурност се колебае около средното ниво на доходите в страната.Такъв горе-долу е профилът на емигрантите по пижами, хора, които Искат трайно да напуснат страната, но не правят нищо конкретно за да превърнат мечтите си в планове. Тази малка група в последните няколко години се колебае около шестте процента. Най-много сред емигрантите по пижами са между 18 и 40-годишни, обикновено с ниско образование. Наистина най-често това са хора с по-скоро ниски доходи, но емигранти по пижами има и сред хората с доход между 500 и 750 лв. на месец. Никак не е изненадващо, че етническият състав на емигрантите мечтатели е много разнообразен: сред тях има българи, роми и други етнически малцинства. Най-често те нямат трайни семейни ангажименти, защото или не са открили половинките си, или вече са се разделили с тях. А сред семейните да емигрират мечтаят най-вече домакините. Любопитното е, че емигрантите по пижами винаги са живеели в къщи.
Цели 73,3% от тях живеят там, където са се родили, а при подобна ниска мобилност едва ли могат да се престрашат реално да напуснат страната си. Обединява ги не само желанието за емиграция, но и това, че познават много хора, които вече живеят и работят в чужбина. 63.3 % имат приятели и близки, 40% - познати, а 15 % - роднини, които са напуснали страната. В известен смисъл те вече живеят в емиграция, защото постоянно виждат живота си тук през погледа на хората отвън. Просто не успяват да направят последната крачка.
И чакат тя да им се случи: "Ако ми се отдаде възможност да напусна България, не бих се замислила дори; аз не вярвам в приказката за родината, по-скоро вярвам, че родината ти е там, където се чувстваш добре, където смяташ, че ти е мястото. Искам да имам собствена кариера и семейство и да живея някъде, където условията са добри." Тъкмо очакването, че емиграцията ще се случи от само себе си, без лични усилия от тяхна страна, ги превръща в хора, които живеят между два свята.
Единият е"Страна без усмивки"както често пътешествениците описват България, а другият е "земен рай".
В много емигрантски форуми тъкмо емигрантите по пижами бранят чуждата страна от тези, които наистина са заминали и са се опитали да се справят на новото място. Те разказват истории за невероятни заплати, условия на труд и спокоен живот. А тук им липсва тъкмо това. Мечтаят за охолен живот, но са твърдо убедени, че тук нямат никаква възможност да го постигнат. Емигрантите по пижами очакват доходи над 1800 лева, за да си кажат, че живеят нормално (българите като цяло са по-скромни и са склонни да се спрат на малко над 1600 като праг за добър живот). И така мечтите им са смели, възможностите им - ограничени, а животът им не се променя. Цели 55% от мечтателите емигранти имат усещането, че собственият им живот стои на едно място, а България е тръгнала към по-лошо. И точно затова искат да си тръгнат: "Бих се свряла за известно време в най-мръсната дупка и бих работила най-долното нещо само и само да знам, че не живея в абсурд някакъв. Това просто не е нормален живот и аз нищо не мога да направя, не мога да оправя дупките по улиците, не мога да пусна качествени стоки по магазините, не мога да уволня служителите, които си мислят, че като ми обръщат внимание ми правят услуга, не мога да усетя някакъв напредък, въпреки че се скъсвам от бачкане на няколко фронта... Аз съм патриот, но, за да не намразя страната си и българите, имам нужда да подишам друг въздух! Просто не знам дали тук помагам с нещо въобще или само нерви хабя!?"И въпреки натрупаното недоволство емигрантите по пижами страдат повече от всекидневието си, отколкото от политическите процеси в страната. Много от тях смятат, че политиката не ги засяга, но се вълнуват от всекидневните си проблеми.
Цели 48% Не се интересуват от политика, рядко гласуват а 8% мислят да прекратят дори и тази минимална политическа активност. На фона на подобно нежелание за политическо участие прави впечатление готовността на емигрантите вкъщи да се ангажират с радикални действия. Те са готови да участват в стачки, а когато някой им пречи лично на тях, се опитват сами да се справят с проблема. Отделят от времето си както за благотворителни действия, така и за защита на различни каузи като правата на човека. И все пак най-много обичат да оплакват положението в страната - те са по-активни потребители на интернет форуми от повечето хора, а най-често си общуват по кафенета, клубчета и кръчми.
И така има в страната ни една малка група от хора, която си мечтае непрекъснато да замине, но все остава тук. Тя е активна в недоволството си, а проектът й е България да стане "както е навсякъде".
Емигрантите мечтатели не искат по-добри партии и по-справедлива демокрация, те просто мечтаят за подреден живот с усмихнати и възпитани хора.
На 28 години съм. Никакво понятие си нямам от емиграция, визи, работа в чужбина и т.н. Но от известно време съм решил да се махам от България, просто не ми се седи повече тук, не ми се живее повече в БГ - неприятно ми е тук, с две думи. Не се интересувам от големи печалби - дали ще мизерствам тук или там ми е все едно. Интересувам се от работа и сигурност за цял живот, за да знам, че като ми се родят деца, ще се родят в свястна държава, а не в шибаната България."
Това е разказ на мъж в разцвета на силите си от малък български град. Можем да го представим и като дребен предприемач, създал фирма за ремонтни услуги. Мъжът не е безработен, а доходът му, макар и не висок, със сигурност се колебае около средното ниво на доходите в страната.Такъв горе-долу е профилът на емигрантите по пижами, хора, които Искат трайно да напуснат страната, но не правят нищо конкретно за да превърнат мечтите си в планове. Тази малка група в последните няколко години се колебае около шестте процента. Най-много сред емигрантите по пижами са между 18 и 40-годишни, обикновено с ниско образование. Наистина най-често това са хора с по-скоро ниски доходи, но емигранти по пижами има и сред хората с доход между 500 и 750 лв. на месец. Никак не е изненадващо, че етническият състав на емигрантите мечтатели е много разнообразен: сред тях има българи, роми и други етнически малцинства. Най-често те нямат трайни семейни ангажименти, защото или не са открили половинките си, или вече са се разделили с тях. А сред семейните да емигрират мечтаят най-вече домакините. Любопитното е, че емигрантите по пижами винаги са живеели в къщи.
Цели 73,3% от тях живеят там, където са се родили, а при подобна ниска мобилност едва ли могат да се престрашат реално да напуснат страната си. Обединява ги не само желанието за емиграция, но и това, че познават много хора, които вече живеят и работят в чужбина. 63.3 % имат приятели и близки, 40% - познати, а 15 % - роднини, които са напуснали страната. В известен смисъл те вече живеят в емиграция, защото постоянно виждат живота си тук през погледа на хората отвън. Просто не успяват да направят последната крачка.
И чакат тя да им се случи: "Ако ми се отдаде възможност да напусна България, не бих се замислила дори; аз не вярвам в приказката за родината, по-скоро вярвам, че родината ти е там, където се чувстваш добре, където смяташ, че ти е мястото. Искам да имам собствена кариера и семейство и да живея някъде, където условията са добри." Тъкмо очакването, че емиграцията ще се случи от само себе си, без лични усилия от тяхна страна, ги превръща в хора, които живеят между два свята.
Единият е"Страна без усмивки"както често пътешествениците описват България, а другият е "земен рай".
В много емигрантски форуми тъкмо емигрантите по пижами бранят чуждата страна от тези, които наистина са заминали и са се опитали да се справят на новото място. Те разказват истории за невероятни заплати, условия на труд и спокоен живот. А тук им липсва тъкмо това. Мечтаят за охолен живот, но са твърдо убедени, че тук нямат никаква възможност да го постигнат. Емигрантите по пижами очакват доходи над 1800 лева, за да си кажат, че живеят нормално (българите като цяло са по-скромни и са склонни да се спрат на малко над 1600 като праг за добър живот). И така мечтите им са смели, възможностите им - ограничени, а животът им не се променя. Цели 55% от мечтателите емигранти имат усещането, че собственият им живот стои на едно място, а България е тръгнала към по-лошо. И точно затова искат да си тръгнат: "Бих се свряла за известно време в най-мръсната дупка и бих работила най-долното нещо само и само да знам, че не живея в абсурд някакъв. Това просто не е нормален живот и аз нищо не мога да направя, не мога да оправя дупките по улиците, не мога да пусна качествени стоки по магазините, не мога да уволня служителите, които си мислят, че като ми обръщат внимание ми правят услуга, не мога да усетя някакъв напредък, въпреки че се скъсвам от бачкане на няколко фронта... Аз съм патриот, но, за да не намразя страната си и българите, имам нужда да подишам друг въздух! Просто не знам дали тук помагам с нещо въобще или само нерви хабя!?"И въпреки натрупаното недоволство емигрантите по пижами страдат повече от всекидневието си, отколкото от политическите процеси в страната. Много от тях смятат, че политиката не ги засяга, но се вълнуват от всекидневните си проблеми.
Цели 48% Не се интересуват от политика, рядко гласуват а 8% мислят да прекратят дори и тази минимална политическа активност. На фона на подобно нежелание за политическо участие прави впечатление готовността на емигрантите вкъщи да се ангажират с радикални действия. Те са готови да участват в стачки, а когато някой им пречи лично на тях, се опитват сами да се справят с проблема. Отделят от времето си както за благотворителни действия, така и за защита на различни каузи като правата на човека. И все пак най-много обичат да оплакват положението в страната - те са по-активни потребители на интернет форуми от повечето хора, а най-често си общуват по кафенета, клубчета и кръчми.
И така има в страната ни една малка група от хора, която си мечтае непрекъснато да замине, но все остава тук. Тя е активна в недоволството си, а проектът й е България да стане "както е навсякъде".
Емигрантите мечтатели не искат по-добри партии и по-справедлива демокрация, те просто мечтаят за подреден живот с усмихнати и възпитани хора.
Как да спечелим малко пари от интернет
Интернет не е по-различен от физическата реалност. Печеленето на пари онлайн е също толкова трудно, както работата във всеки офис. Със сигурност глобалната мрежа не е златна мина, чакаща да бъде лекичко разровена, за да се покаже Ел Дорадо. Но все пак има няколко начина да изкарате малко джобни пари (поне в началото) в свободното си време. Без да се впрягате много. Няма да станете милионер, но с минимум усилия може да покриете поне сметката за студена вода.
Например порталът Mahalo. Той е нещо средно между Google и Wikipedia. Когато търсите нещо там, пред вас излиза страница, богато гарнирана с линкове с повече информация по темата. Mahalo плаща на хората, които попълват тези страници. Цената е $10. Съответно сумата расте до $15 с обема на работата.
Google плаща на всеки, който участва в неговите проучвания. Няма да ви слагат електроди в главата, а ще ви питат какво мислите за продуктите на компанията. Ако отговаряте на въпроси по телефона или лице в лице с някой гугълец, получавате $75 на час. За ваша информация най-близкият им офис e в Истанбул. Освен това има опция за попълване на тестове онлайн. Те се отплащат в зависимост от това колко време продължи проучването. Още един сайт за платени проучвания е globaltestmarket.com.
Измислянето на име на нова услуга, сайт или компания е страшно трудна задача. Затова някои фирми плащат луди пари на външни консултанти. Благодарение на NameThis.com в ролята на кръстник влиза цялата онлайн аудитория. Посетителите могат да измислят имена и да гласуват за тях. NameThis избира три предложения, чиито автори си поделят $80.
Да превърнем снимките в пари
Ако смятате, че снимате хубави видеоклипове, пробвайте да спечелите от тях. За целта качете творбата си на сайта Metacafe. След като видеото ви мине 20 хил. излъчвания в глобален мащаб, Metacafe ще ви плати по $2 за всеки следващи хиляда гледания, но този път случващи се само от територията на САЩ. За да привлечете повече зрители, разгърнете онлайн кампания. Публикувайте линк с видеото във вашия сайт за запознанства като Facebook и MySpace, в програмите за чат Skype и ICQ, в сайта за обмен на линкове Digg, в коментарите под клиповете в YouTube и Metacafe. Бомбардирайте електронните пощи на местни вестници и телевизии с адреса на вашето видео. Съвет за начало: много популярни са материалите, в които се разяснява как се прави нещо.
В случай че си падате по фотографията и имате хиляди мегабайти снимки на компютъра си, може да ги качите онлайн и да печелите от тях. Така работи сайтът istockphoto.com. Той продава изображения и плаща на техния автор между $1 и $6 за снимка в зависимост от нейния размер. Потребителите на istockphoto.com могат да продават още видео, аудио и рисунки. Сайтът Shareapic.net плаща по 22 цента на всеки 1000 гледания на една снимка. Колкото повече хора видят фотографиите, толкова повече приходи за вас. Поставянето на реклами до изображенията ще донесе допълнителни пари. Единственото условие е преди това да се регистрирате в рекламната мрежа Bidvertiser.
Музикално надарените хора пък могат да печелят и без да сключват договор със звукозаписно студио. Едно от местата за продажба на аудиотворби се намира на audiojungle.net. Екипът на сайта слага цена на качената музика, а авторът взима 25% от стойността на всяка продажба.
Колко ли пари щяхте да вземете, ако ви плащаха за всяка снимка, която разглеждате във Facebook? Тази опция се предлага от сайта tagcow.com. Той плаща по четири цента за пет снимки. Всичко, което се изисква от вас, е да маркирате обектите в изображението. Има ли планина? Дали това е човек? Той усмихнат ли е? Така може да изкарате около $1.20 на час. Tagcow събира своите работници чрез услугата на Amazon - Mechanical Turk. Тя предлага на хората лесни, но бързо омръзващи задачи срещу нищожно заплащане. Точно като маркирането на снимки. Поне така ще разберете как се чувстват работниците в третия свят.
В крайна сметка парите са си пари. Особено ако трябва да убиете малко време, когато прескачате между Facebook и vbox7.com, докато шефът ви не гледа.
Например порталът Mahalo. Той е нещо средно между Google и Wikipedia. Когато търсите нещо там, пред вас излиза страница, богато гарнирана с линкове с повече информация по темата. Mahalo плаща на хората, които попълват тези страници. Цената е $10. Съответно сумата расте до $15 с обема на работата.
Google плаща на всеки, който участва в неговите проучвания. Няма да ви слагат електроди в главата, а ще ви питат какво мислите за продуктите на компанията. Ако отговаряте на въпроси по телефона или лице в лице с някой гугълец, получавате $75 на час. За ваша информация най-близкият им офис e в Истанбул. Освен това има опция за попълване на тестове онлайн. Те се отплащат в зависимост от това колко време продължи проучването. Още един сайт за платени проучвания е globaltestmarket.com.
Измислянето на име на нова услуга, сайт или компания е страшно трудна задача. Затова някои фирми плащат луди пари на външни консултанти. Благодарение на NameThis.com в ролята на кръстник влиза цялата онлайн аудитория. Посетителите могат да измислят имена и да гласуват за тях. NameThis избира три предложения, чиито автори си поделят $80.
Да превърнем снимките в пари
Ако смятате, че снимате хубави видеоклипове, пробвайте да спечелите от тях. За целта качете творбата си на сайта Metacafe. След като видеото ви мине 20 хил. излъчвания в глобален мащаб, Metacafe ще ви плати по $2 за всеки следващи хиляда гледания, но този път случващи се само от територията на САЩ. За да привлечете повече зрители, разгърнете онлайн кампания. Публикувайте линк с видеото във вашия сайт за запознанства като Facebook и MySpace, в програмите за чат Skype и ICQ, в сайта за обмен на линкове Digg, в коментарите под клиповете в YouTube и Metacafe. Бомбардирайте електронните пощи на местни вестници и телевизии с адреса на вашето видео. Съвет за начало: много популярни са материалите, в които се разяснява как се прави нещо.
В случай че си падате по фотографията и имате хиляди мегабайти снимки на компютъра си, може да ги качите онлайн и да печелите от тях. Така работи сайтът istockphoto.com. Той продава изображения и плаща на техния автор между $1 и $6 за снимка в зависимост от нейния размер. Потребителите на istockphoto.com могат да продават още видео, аудио и рисунки. Сайтът Shareapic.net плаща по 22 цента на всеки 1000 гледания на една снимка. Колкото повече хора видят фотографиите, толкова повече приходи за вас. Поставянето на реклами до изображенията ще донесе допълнителни пари. Единственото условие е преди това да се регистрирате в рекламната мрежа Bidvertiser.
Музикално надарените хора пък могат да печелят и без да сключват договор със звукозаписно студио. Едно от местата за продажба на аудиотворби се намира на audiojungle.net. Екипът на сайта слага цена на качената музика, а авторът взима 25% от стойността на всяка продажба.
Колко ли пари щяхте да вземете, ако ви плащаха за всяка снимка, която разглеждате във Facebook? Тази опция се предлага от сайта tagcow.com. Той плаща по четири цента за пет снимки. Всичко, което се изисква от вас, е да маркирате обектите в изображението. Има ли планина? Дали това е човек? Той усмихнат ли е? Така може да изкарате около $1.20 на час. Tagcow събира своите работници чрез услугата на Amazon - Mechanical Turk. Тя предлага на хората лесни, но бързо омръзващи задачи срещу нищожно заплащане. Точно като маркирането на снимки. Поне така ще разберете как се чувстват работниците в третия свят.
В крайна сметка парите са си пари. Особено ако трябва да убиете малко време, когато прескачате между Facebook и vbox7.com, докато шефът ви не гледа.
Уволнението на Коритаров и резила след това
Резилът на трима доносници в студиото на телевизия СКАТ
Уволнението на Коритаров дойде като изненада, а нещо такова беше назряло отдавна в медиите.
Ситуацията е забавна – един от българските богаташи, Валентин Златев, определян с етикета “олигарх”, шеф на петролната компания монополист в България, става причина да бъде уволнен един от най-известните (но не и най-безспорните, заради принадлежността си към бившата ДС) телевизионни журналисти.
Откъдето да го погледнеш, Коритаров е жертва на богаташа. Честният журналист срещу богатия изедник… Такъв образ на случая изглежда най-лесен за възприемане. Само че нито Коритаров е целият в бяло, нито Златев. Нито пък Кеворк Кеворкян , който неизвестно в каква роля се включи от телефона си в предаването и 40 минути яростно сипеше обидни квалификации към всички в студиото. Неизвестно защо водещият Енчев се правеше на шашав и не сложи пияния Кеворкян на място. Неизвестно и защо "Големият Журналист" Коритаров слушкаше обидите и мигаше на парцали. Но и много е разбираемо е защо бе този цирк ако, уточним ,че и тримата хубавци неотдавна бяха осветени като Агенти на ДС. По-точно като доносници работили в услуга на ДС.
Цялото предаване на запис гледайте ТУК.
Снимки на доносите на Коритаров вижте ТУК.
Уволнението на Коритаров дойде като изненада, а нещо такова беше назряло отдавна в медиите.
Ситуацията е забавна – един от българските богаташи, Валентин Златев, определян с етикета “олигарх”, шеф на петролната компания монополист в България, става причина да бъде уволнен един от най-известните (но не и най-безспорните, заради принадлежността си към бившата ДС) телевизионни журналисти.
Откъдето да го погледнеш, Коритаров е жертва на богаташа. Честният журналист срещу богатия изедник… Такъв образ на случая изглежда най-лесен за възприемане. Само че нито Коритаров е целият в бяло, нито Златев. Нито пък Кеворк Кеворкян , който неизвестно в каква роля се включи от телефона си в предаването и 40 минути яростно сипеше обидни квалификации към всички в студиото. Неизвестно защо водещият Енчев се правеше на шашав и не сложи пияния Кеворкян на място. Неизвестно и защо "Големият Журналист" Коритаров слушкаше обидите и мигаше на парцали. Но и много е разбираемо е защо бе този цирк ако, уточним ,че и тримата хубавци неотдавна бяха осветени като Агенти на ДС. По-точно като доносници работили в услуга на ДС.
Цялото предаване на запис гледайте ТУК.
Снимки на доносите на Коритаров вижте ТУК.
събота, 29 ноември 2008 г.
Протест заради жестоко нападение над руски журналист
Повече от 1200 души участваха в демонстрация в подкрепа на опозиционен руски журналист, жестоко нападнат преди две седмици в предградие на Москва, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Михаил Бекетов, редактор във в. “Химкинская правда“, беше жестоко пребит на 13 ноември в московското предградие Химки и все още е в реанимационно отделение в болница. Единият му крак е ампутиран.
Журналистът критикувал местните власти за унищожаването на гори и многократно е получавал заплахи, а през пролетта на 2007 година е бил нападнат.
Извършителите на нападения и убийства на журналисти в Русия рядко биват разкривани, отбелязва АФП.
Преди време Българският Журналист Огнян Стефанов бе пребит по същия начин. Да сте чули да са се възмутили колегите му от България? Няма и да чуете. Каквото обществото, такива и журналистите..
Жална ви майка Българи...
Робът винаги ще бъде Бит и никога няма и да си помисли да иска да бъде свободен.
Михаил Бекетов, редактор във в. “Химкинская правда“, беше жестоко пребит на 13 ноември в московското предградие Химки и все още е в реанимационно отделение в болница. Единият му крак е ампутиран.
Журналистът критикувал местните власти за унищожаването на гори и многократно е получавал заплахи, а през пролетта на 2007 година е бил нападнат.
Извършителите на нападения и убийства на журналисти в Русия рядко биват разкривани, отбелязва АФП.
Преди време Българският Журналист Огнян Стефанов бе пребит по същия начин. Да сте чули да са се възмутили колегите му от България? Няма и да чуете. Каквото обществото, такива и журналистите..
Жална ви майка Българи...
Робът винаги ще бъде Бит и никога няма и да си помисли да иска да бъде свободен.
петък, 28 ноември 2008 г.
МРЕЖА ЗА БЪРЗО ГРАЖДАНСКО РЕАГИРАНЕ
Да поискаме самата власт!
Държавата ни е превзета от шепа бандити и служи на най-тесни и външни интереси. Други вместо нас и против нас се разпореждат с националната ни съдба и богатства. Има ли смисъл да чакаме една антинационална власт да заработи добре за цялата нация? Има ли смисъл да се борим поотделно с безбройните им удари срещу общите ни интереси? Не е ли по-добре ние, гражданите сами да вземем властта, която ни принадлежи по конституция и тогава сами да подредим дома си?
За да вземем реално властта при икономическата слабост на гражданите (ограбени знаем от кого) са нужни по-силни инструменти на демокрацията – права на пряка демокрация. На първо място тук са ПРАВОТО НА РЕФЕРЕНДУМ (сами да свикваме референдуми по предложени от нас закони) и ПРАВОТО НА ОТЗОВАВАНЕ. Ако имаме тези и др. инструменти за пряко участие (вж. http://edname4ta.blogspot.com), умните ще има на кого да предложат добрите за България закони, а в управлението ще останат най-добрите.
Пряка власт на гражданите - това е алтернативата на фалшивите спасители, с които се готвят да ни измамят за пореден път. ТЕ няма да ни подарят такива права. Ще ни лъжат докрай с орязани ментета. Наистина работещи инструменти на демокрацията можем да вземем само с едно всенародно извънпартийно гражданско движение, масови демонстрации, извънредни избори и спечелването им от независими кандидати, които веднага да ни дадат инструменти на пряка власт. Затова ни е нужно повсеместно самоорганизиране в свободна гражданска сила без център, без “овчари” вън от партиите – мрежа за бързо гражданско реагиране. Чрез нея бързо ще издигаме независими кандидати за паламента и бързо ще ги сваляме при измама. Чрез нея ще демонстрираме волята си от улиците – големите демонстрации са своеобразно гласуване – но само ако излязат наистина много и повече отколкото си останат в къщи. Затова е нужно да сме свързани.
Включете се, създайте група за протести. Изпратете телефон (е-мейл) за връзка – ще получите 4 телефона за предаване на сигнали по веригата и връзка с всички останали групи. Събирайте нови телефони, докато се свържем всички. Тогава мирно и кротко ще седнем на жълтите павета и ще си вземем държавата.
Координация с други групи: 4708837, 8401792, 8847221, 9435395, 9299630, 0885230845, 8552146, 8556129
................................. (добави свой телефон, създай група), freeinf@gmail.com
Държавата ни е превзета от шепа бандити и служи на най-тесни и външни интереси. Други вместо нас и против нас се разпореждат с националната ни съдба и богатства. Има ли смисъл да чакаме една антинационална власт да заработи добре за цялата нация? Има ли смисъл да се борим поотделно с безбройните им удари срещу общите ни интереси? Не е ли по-добре ние, гражданите сами да вземем властта, която ни принадлежи по конституция и тогава сами да подредим дома си?
За да вземем реално властта при икономическата слабост на гражданите (ограбени знаем от кого) са нужни по-силни инструменти на демокрацията – права на пряка демокрация. На първо място тук са ПРАВОТО НА РЕФЕРЕНДУМ (сами да свикваме референдуми по предложени от нас закони) и ПРАВОТО НА ОТЗОВАВАНЕ. Ако имаме тези и др. инструменти за пряко участие (вж. http://edname4ta.blogspot.com), умните ще има на кого да предложат добрите за България закони, а в управлението ще останат най-добрите.
Пряка власт на гражданите - това е алтернативата на фалшивите спасители, с които се готвят да ни измамят за пореден път. ТЕ няма да ни подарят такива права. Ще ни лъжат докрай с орязани ментета. Наистина работещи инструменти на демокрацията можем да вземем само с едно всенародно извънпартийно гражданско движение, масови демонстрации, извънредни избори и спечелването им от независими кандидати, които веднага да ни дадат инструменти на пряка власт. Затова ни е нужно повсеместно самоорганизиране в свободна гражданска сила без център, без “овчари” вън от партиите – мрежа за бързо гражданско реагиране. Чрез нея бързо ще издигаме независими кандидати за паламента и бързо ще ги сваляме при измама. Чрез нея ще демонстрираме волята си от улиците – големите демонстрации са своеобразно гласуване – но само ако излязат наистина много и повече отколкото си останат в къщи. Затова е нужно да сме свързани.
Включете се, създайте група за протести. Изпратете телефон (е-мейл) за връзка – ще получите 4 телефона за предаване на сигнали по веригата и връзка с всички останали групи. Събирайте нови телефони, докато се свържем всички. Тогава мирно и кротко ще седнем на жълтите павета и ще си вземем държавата.
Координация с други групи: 4708837, 8401792, 8847221, 9435395, 9299630, 0885230845, 8552146, 8556129
................................. (добави свой телефон, създай група), freeinf@gmail.com
Наглост на деня
''Ако трябва да бъдем обективни, например, половината министри на финансите в ЕС би трябвало да си тръгнат след тази финансова криза''. Това заяви министър-председателят Сергей Станишев пред журналисти в парламента по повод решението на ЕК да отнеме окончателно акредитациите на двете изпълнителни агенции по програма ФАР. Той допълни, че според него спирането на средствата по ФАР не отговаря на принципа на солидарност в ЕС и подчерта, че решението е много неприятно за България в ситуация, когато целият Европейски съюз е във финансова и икономическа криза.
"Редица държави се обръщат за директна финансова помощ и я получават фактически безусловно, а България заради разумната икономическа, финансова и фискална политика не отправя такова искане - не искаме пари на европейски данъкоплатци, за да стабилизират нашата финансова система, защото имаме натрупан наш финансов резерв, който за три години се увеличи двойно", посочи премиерът.
Знайте правата си. Борете се за правата си Българи!
73-годишен учен заведе 30 дела за отказ от информация
Прочетете подробно долните редове.
Отворете и линка "ВАЖНО" най-долу за да разберете как да заставите мързеливия бюрократ да работи по проблемите, които ТОЙ ви създава.
73-годишният старши научен сътрудник от Павликени е изправил досега на съд за отказана информация над 30 местни институции и фирми за отказ информация. До съд стигнал дори президентът, който неведнъж бил принуден да му отговаря.
За историята на Вилям Попов разказва великотърновският вестник "Борба", цитиран от БГНЕС. Попов е носител и на специалната награда „Златен ключ” на националната програма „Достъп до информация”, а вече е и част от журито, което я връчва на всеки 28-ми септември, когато се отбелязва Международният ден на правото да знам. „Аз съм научен работник, а любопитството е водещият мотив за всеки учен”, обяснява защо непрекъснато се домогва до информация Попов. Първото си заявление да му бъдат предоставени тематични данни той оформил през 2002 г. Досега се е позовавал на Закона за достъп до информация над 90 пъти. В една трета от случаите е стигал до съд, защото не е получавал отговор. След едно от питанията до Георги Първанов се стига дори до намесата на Върховния административен съд. Висшите магистрати правят тълкувателно заседание дали Попов има право да получи засекретената стенограма от сбирка на държавния глава и негови съветници през 2006 година в Пампорово. Павликенчанинът пратил доста неудобни въпроси на държавния глава и за финансирането на тържествата покрай организираната от него дарителска кампания „Българската Коледа”. „Имаше пищна церемония в Народния театър, аз питах Първанов кой я е платил, но последва уклончив отговор”, твърди Попов. Той опитал да разбере и повече за чартъра на президентския „Фалкон” до Елиста, за да прибере изгубилия световната си титла шахматист Веско Топалов. Вилям Попов се интересувал кой е наредил полета и колко е струвало това на държавата. Оказало се, че законът е бил нарушен, тъй като за самолета нареждания дал секретарят на Първанов Красимир Стоянов. „Само президентът и премиерът могат да изискват подобни полети”, обяснява любопитният учен. Попов питал и за правителствения авиоотряд 28 - колко струва час полет на самолета, с който пътуват първите хора в държавата. Отговорили му, че нямало точни изчисления за това. Един от най-нетрадиционните въпроси, които задал обаче, е до бившия кмет на Павликени Стефан Стефанов. Местният управник бил принуден да му отговаря съгласно закона защо не е питал обществеността дали е съгласна Павликени да се побратимява с беларуския град Пружни и кой е платил пътуването на кмета до там. В съда излязъл отговорът - воаяжът бил платен от местна фирма, а павликенчани не били уведомени за побратимяването. Само преди броени дни е обнародвана последната поправка на Закона за достъпа до информация, която засяга казуса с търговската тайна. Попов потрива ръце, тъй като с този мотив досега му е била отказвана доста информация. Според изменението фирми и институции вече са длъжни да отговорят, ако данните са от голямо обществено значение. Попов води две дела за отказани отговори от БДЖ - за договора за доставка на новите мотриси „Дезиро” със „Сименс” и документацията за спецификата на влаковете. Именно с мотив „търговска тайна” тези данни са му отказани, но вече няма пречка да ги получи.
Отворете и линка "ВАЖНО" най-долу за да разберете как да заставите мързеливия бюрократ да работи по проблемите, които ТОЙ ви създава.
Знайте правата си. Борете се за правата си. Отстоявайте правата си, Българи!
ВАЖНО
Прочетете подробно долните редове.
Отворете и линка "ВАЖНО" най-долу за да разберете как да заставите мързеливия бюрократ да работи по проблемите, които ТОЙ ви създава.
73-годишният старши научен сътрудник от Павликени е изправил досега на съд за отказана информация над 30 местни институции и фирми за отказ информация. До съд стигнал дори президентът, който неведнъж бил принуден да му отговаря.
За историята на Вилям Попов разказва великотърновският вестник "Борба", цитиран от БГНЕС. Попов е носител и на специалната награда „Златен ключ” на националната програма „Достъп до информация”, а вече е и част от журито, което я връчва на всеки 28-ми септември, когато се отбелязва Международният ден на правото да знам. „Аз съм научен работник, а любопитството е водещият мотив за всеки учен”, обяснява защо непрекъснато се домогва до информация Попов. Първото си заявление да му бъдат предоставени тематични данни той оформил през 2002 г. Досега се е позовавал на Закона за достъп до информация над 90 пъти. В една трета от случаите е стигал до съд, защото не е получавал отговор. След едно от питанията до Георги Първанов се стига дори до намесата на Върховния административен съд. Висшите магистрати правят тълкувателно заседание дали Попов има право да получи засекретената стенограма от сбирка на държавния глава и негови съветници през 2006 година в Пампорово. Павликенчанинът пратил доста неудобни въпроси на държавния глава и за финансирането на тържествата покрай организираната от него дарителска кампания „Българската Коледа”. „Имаше пищна церемония в Народния театър, аз питах Първанов кой я е платил, но последва уклончив отговор”, твърди Попов. Той опитал да разбере и повече за чартъра на президентския „Фалкон” до Елиста, за да прибере изгубилия световната си титла шахматист Веско Топалов. Вилям Попов се интересувал кой е наредил полета и колко е струвало това на държавата. Оказало се, че законът е бил нарушен, тъй като за самолета нареждания дал секретарят на Първанов Красимир Стоянов. „Само президентът и премиерът могат да изискват подобни полети”, обяснява любопитният учен. Попов питал и за правителствения авиоотряд 28 - колко струва час полет на самолета, с който пътуват първите хора в държавата. Отговорили му, че нямало точни изчисления за това. Един от най-нетрадиционните въпроси, които задал обаче, е до бившия кмет на Павликени Стефан Стефанов. Местният управник бил принуден да му отговаря съгласно закона защо не е питал обществеността дали е съгласна Павликени да се побратимява с беларуския град Пружни и кой е платил пътуването на кмета до там. В съда излязъл отговорът - воаяжът бил платен от местна фирма, а павликенчани не били уведомени за побратимяването. Само преди броени дни е обнародвана последната поправка на Закона за достъпа до информация, която засяга казуса с търговската тайна. Попов потрива ръце, тъй като с този мотив досега му е била отказвана доста информация. Според изменението фирми и институции вече са длъжни да отговорят, ако данните са от голямо обществено значение. Попов води две дела за отказани отговори от БДЖ - за договора за доставка на новите мотриси „Дезиро” със „Сименс” и документацията за спецификата на влаковете. Именно с мотив „търговска тайна” тези данни са му отказани, но вече няма пречка да ги получи.
Отворете и линка "ВАЖНО" най-долу за да разберете как да заставите мързеливия бюрократ да работи по проблемите, които ТОЙ ви създава.
Знайте правата си. Борете се за правата си. Отстоявайте правата си, Българи!
ВАЖНО
вторник, 25 ноември 2008 г.
Властта: Решението на ЕК е разочароващо!
Решението на Европейската комисия е най-малкото разочароващо, каза пред журналисти председателят на Парламентарната комисия по европейските въпроси Младен Червеняков във връзка с окончателното отнемане на акредитацията на двете агенции по ФАР.
Ами разочароващо е господа Хайдуци! Вие очаквахте да да очаровате с кражбите си някого??
Ами разочароващо е господа Хайдуци! Вие очаквахте да да очаровате с кражбите си някого??
Евтина телефонна връзка от цял свят до България. Регистрация веднага. Плюс 60 безплатни минути към всяка нова регистрация.
До България от САЩ, Европа, Австралия цена от 2,9 американски цента/мин.
От България до САЩ, Европа, Австралия цена от 7,9 стотинки/мин.
!!! Бихте могли да купите от България ваучер с който вашите близки отвсякъде биха могли да ви звънят.
!!! Или да купите онлайн или по телефона ПИН Номер от цял свят, където и да се намирате.
!!! Безплатен телефонен номер в България от който вашите близки биха могли да ви звънят където и да сте по нашите ниски цени.
За регистрация, начини на плащане и подробности се свържете с нас по електронната поща или телефона.
Телефони:
Чикаго 1 847 436 4042 --
Ню Йорк 1 718 807 9089 --
София 491 7223 (Пин 11251957)
Е-mail: callmart07@yahoo.com
От България до САЩ, Европа, Австралия цена от 7,9 стотинки/мин.
!!! Бихте могли да купите от България ваучер с който вашите близки отвсякъде биха могли да ви звънят.
!!! Или да купите онлайн или по телефона ПИН Номер от цял свят, където и да се намирате.
!!! Безплатен телефонен номер в България от който вашите близки биха могли да ви звънят където и да сте по нашите ниски цени.
За регистрация, начини на плащане и подробности се свържете с нас по електронната поща или телефона.
Телефони:
Чикаго 1 847 436 4042 --
Ню Йорк 1 718 807 9089 --
София 491 7223 (Пин 11251957)
Е-mail: callmart07@yahoo.com
ЕС улеснява жалбите срещу некомпетентни лекари
15 милиона европейски пациенти получават лоши медицински услуги
Еврокомисията смята да опрости процедурата за подаване на жалби срещу некомпетентни медицински специалисти, съобщи "Дойче веле". Причината за това е, че според статистиката всеки десети пациент в Европа става жертва на лекарска грешка. "Ние очакваме, че страните - членки на Евросъюза, ще приемат редица препоръки, които ще помогнат да се защитят правата на пациентите от последствията на лошото медицинско обслужване", заяви еврокомисарят по въпросите на здравеопазването Андрула Василиу. "В частност такива пациенти ще бъдат улеснени да се обръщат със свои жалби в съответните инстанции и да получават компенсации за нанесените вреди на тяхното здраве", поясни тя. Утре Василиу ще представи на Еврокомисията конкретни предложения по този въпрос. Според новите мерки, ако експерти потвърдят, че по време на лечението е била допусната грешка, то именно лекарят ще трябва да доказва, че не е навредил на здравето на пациента. А не, както беше досега, пострадалият да доказва, че лекарят му е навредил. Според данни на германския в. "Ди Велт" всяка година около 15 милиона европейски пациенти получават лоши медицински услуги. В един от хиляда случая се стига до лекарска грешка, която води дори до смърт. Затова защитниците на правата на потребителите бият тревога и оказват силен натиск да се приемат закони, които ще позволят пострадалите пациенти по-лесно да получават компенсации за причинените вреди на своето здраве.
Всяка година само германските съдилища разглеждат над 10 000 иска на пациенти, които смятат, че са им оказани лоши медицински услуги. Най-често претенциите са насочени главно към хирурзите, съобщиха от Федералната лекарска палата на Германия. След тях в списъка на най-популярните "отговорници" следват ортопедите, терапевтите и гинеколозите.
В Европа за обща здравна политика се заговори едва след като Европейският съд постанови, че двама пациенти, които независимо един от друг са ползвали медицински услуги извън държавите, в които се осигуряват, имат право да получат разходите за това от своите здравни каси. Лекуваните в чужбина имат право да им бъдат възстановени толкова пари, колкото предоставената медицинска услуга би струвала в страната, в която се осигуряват. След това решение на Европейския съд Еврокомисията започна работа по нова здравна директива, която регламентира възстановяването на трансгранични здравни разходи. Проектодирективата обаче още не е одобрена.
Еврокомисията смята да опрости процедурата за подаване на жалби срещу некомпетентни медицински специалисти, съобщи "Дойче веле". Причината за това е, че според статистиката всеки десети пациент в Европа става жертва на лекарска грешка. "Ние очакваме, че страните - членки на Евросъюза, ще приемат редица препоръки, които ще помогнат да се защитят правата на пациентите от последствията на лошото медицинско обслужване", заяви еврокомисарят по въпросите на здравеопазването Андрула Василиу. "В частност такива пациенти ще бъдат улеснени да се обръщат със свои жалби в съответните инстанции и да получават компенсации за нанесените вреди на тяхното здраве", поясни тя. Утре Василиу ще представи на Еврокомисията конкретни предложения по този въпрос. Според новите мерки, ако експерти потвърдят, че по време на лечението е била допусната грешка, то именно лекарят ще трябва да доказва, че не е навредил на здравето на пациента. А не, както беше досега, пострадалият да доказва, че лекарят му е навредил. Според данни на германския в. "Ди Велт" всяка година около 15 милиона европейски пациенти получават лоши медицински услуги. В един от хиляда случая се стига до лекарска грешка, която води дори до смърт. Затова защитниците на правата на потребителите бият тревога и оказват силен натиск да се приемат закони, които ще позволят пострадалите пациенти по-лесно да получават компенсации за причинените вреди на своето здраве.
Всяка година само германските съдилища разглеждат над 10 000 иска на пациенти, които смятат, че са им оказани лоши медицински услуги. Най-често претенциите са насочени главно към хирурзите, съобщиха от Федералната лекарска палата на Германия. След тях в списъка на най-популярните "отговорници" следват ортопедите, терапевтите и гинеколозите.
В Европа за обща здравна политика се заговори едва след като Европейският съд постанови, че двама пациенти, които независимо един от друг са ползвали медицински услуги извън държавите, в които се осигуряват, имат право да получат разходите за това от своите здравни каси. Лекуваните в чужбина имат право да им бъдат възстановени толкова пари, колкото предоставената медицинска услуга би струвала в страната, в която се осигуряват. След това решение на Европейския съд Еврокомисията започна работа по нова здравна директива, която регламентира възстановяването на трансгранични здравни разходи. Проектодирективата обаче още не е одобрена.
Thanksgiving Day
Първият Ден на благодарността, картина на Жан Леон Жером Фери (1863-1930)
Денят на благодарността (на англ. Thanksgiving или Thanksgiving Day), известен още и като Денят на пуйката в САЩ (на англ. Turkey Day) е ежегоден празник почитащ нещата, с които човек се е сдобил в края на прибиране на реколтата. В САЩ, Денят на благодарността се празнува през 4-ят четвъртък на ноември, а в Канада през 2-ят понеделник на октомври. В Обединеното кралство празникът не е един от основните празници както в САЩ и Канада, където той е официален празник. Традицията на празникът в САЩ и Канада води началото си от английски заселници.
В САЩ Денят на благодарността символизира благодарност за нещата, които човек има като цяло. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, датиращ от времето преди създаването на Съединените щати. Първите пилигрими са празнували Денят на благодарността след като са оцеляли с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя на 4 декември 1619 г. във Вирджинската колония. Празникът се отпразнува на същото място в почит на първият и до днес. В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна.
Денят на благодарността (на англ. Thanksgiving или Thanksgiving Day), известен още и като Денят на пуйката в САЩ (на англ. Turkey Day) е ежегоден празник почитащ нещата, с които човек се е сдобил в края на прибиране на реколтата. В САЩ, Денят на благодарността се празнува през 4-ят четвъртък на ноември, а в Канада през 2-ят понеделник на октомври. В Обединеното кралство празникът не е един от основните празници както в САЩ и Канада, където той е официален празник. Традицията на празникът в САЩ и Канада води началото си от английски заселници.
В САЩ Денят на благодарността символизира благодарност за нещата, които човек има като цяло. Празникът е един от най-обичаните и почитани в САЩ, датиращ от времето преди създаването на Съединените щати. Първите пилигрими са празнували Денят на благодарността след като са оцеляли с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя на 4 декември 1619 г. във Вирджинската колония. Празникът се отпразнува на същото място в почит на първият и до днес. В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна.
понеделник, 24 ноември 2008 г.
Спортна площадка във Враца
От месеци е в това състояние това баскетболно табло. Не че е избрано добро място за него, както и за гредата, "повдигната" опасно край бордюра десетина метра по нагоре по алеята. Някой някога е отчел дейност за масовия спорт.
И изконсумирал пари.
Ваши.
И... е забравил за него.
По общините май имаше и такива отговорни другари и другарки.
... Но така е и навсякъде в България. Опровергайте ни и ни изпратете снимка на нормална спортна площадка от някъде от България.
От Враца видяхме..
Изпратено от вестник "Зов за Истина" Враца
И изконсумирал пари.
Ваши.
И... е забравил за него.
По общините май имаше и такива отговорни другари и другарки.
... Но така е и навсякъде в България. Опровергайте ни и ни изпратете снимка на нормална спортна площадка от някъде от България.
От Враца видяхме..
Изпратено от вестник "Зов за Истина" Враца
Полицаи Професионалисти. Made in BG
На снимката Български полицаи съпровождат престъпници към съда. Погледнете ги. Все едно са тръгнали за гъби. Професионалисти!!? Ами толкова могат хората. Така че, не им се сърдете за високата престъпност. А са и толкова тъпи барабар с началниците си, че не си и отварят очите и мозъците да погледнат как се прави това по света. Иначе мерака им за паричките ви е голям...
неделя, 23 ноември 2008 г.
РЪКОВОДСТВО ЗА ПРАВИЛНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЖЕНА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ
Съжалявам, че ще го кажа, но жената е капризна техника. Ето защо трябва да се полагат специални грижи за съхранението и експлоатацията й в домашни условия.
Ако не можете да осигурите всичко необходимото – по-добре не си взимайте жена, а нещо друго…
Ако разходите по експлоатацията на жената започнат да превишават вашите доходи, то е повече от наложително въпросната жена да бъде заменена с по-икономичен модел!
В никакъв случай не се опитвайте да оправите жената собственоръчно, тъй като това може да я извади от строя завинаги!
Заводски дефект на всяка жена е липсата на копче за изключване на звука (някой му викат “муте”-то).
Изборът на жена трябва да бъде дълъг и внимателен, тъй като закупени екземпляри не се връщат!
Препоръчително е да се избират млади и здрави модели, тъй като те са с по-дълъг срок на годност!
Жените трябва да получават разнообразна храна, наситена с витамини и минерали.
Особено полезни за жените са витамините А, В, С, Е и Х (да ви кажа ли къде се намират?!).
Суха и консервирана храна не се препоръчва.
Жената се поддава на дресура особено трудно. За да постигнете някакъв резултат, ще са необходими няколко години упорит ежедневен труд. Имайте предвид, че ефектът не е гарантиран. Даже добре дресираната жена не винаги реагира правилно на подадените й команди, а често дори се опитва самата тя да ги подава!
Оптималната температура на помещението, в което се съхранява жената е около 20 градуса.
Жената трябва редовно да се извежда, тъй като се нуждае от движение и чист въздух.
За да изработите условни рефлекси у жената, трябва да постъпите както при другите домашни любимци: за да изпълнява командите ви, отвреме-навреме й обещавайте да й купите нещо.
Жените, както и котките, обичат да напускат дома, но по правило - винаги се връщат!
Жените не търпят в къщата друг представител от своя вид и често го нападат. Този екземпляр светкавично бива нахапан и изподран, като при това съществува риск и за онзи, който го е домъкнал в къщата! Рядко някоя жена ще се съгласи да бъде отглеждана в аквариум или терариум, затова е най-добре да я съхраняваме в сухо и проветриво помещение!
Жените отделят много време в близане на козината си и пощене за въшки. Когато ги видите, че правят това – не им пречете! Защото жена с чиста козина и без въшки изглежда и се чувства значително по-добре! Учените до ден днешен спорят - може ли жената да мисли или не, но до единно мнение по въпроса още не се е стигнало!
Младите екземпляри имат доста по-активен начин на живот, като често сменят местообитанието си, докато старите все по-рядко напускат къщичката си.
В изборът на жена трябва да се вземе в предвид не само екстериора, но и характера на екземпляра. В никакъв случай не дразнете непозната жена, защото може да ви се ядоса и дори да ви ухапе!
Когато разхождате жената е необходимо да я държите изкъсо. Защото в противен случай – може да се изплъзне и да избяга. Нашийници за жени се използват рядко.
Отчетете факта, че – попаднала на свобода - жената може да се размножава безконтролно.
Преведено от Руски език
Ако не можете да осигурите всичко необходимото – по-добре не си взимайте жена, а нещо друго…
Ако разходите по експлоатацията на жената започнат да превишават вашите доходи, то е повече от наложително въпросната жена да бъде заменена с по-икономичен модел!
В никакъв случай не се опитвайте да оправите жената собственоръчно, тъй като това може да я извади от строя завинаги!
Заводски дефект на всяка жена е липсата на копче за изключване на звука (някой му викат “муте”-то).
Изборът на жена трябва да бъде дълъг и внимателен, тъй като закупени екземпляри не се връщат!
Препоръчително е да се избират млади и здрави модели, тъй като те са с по-дълъг срок на годност!
Жените трябва да получават разнообразна храна, наситена с витамини и минерали.
Особено полезни за жените са витамините А, В, С, Е и Х (да ви кажа ли къде се намират?!).
Суха и консервирана храна не се препоръчва.
Жената се поддава на дресура особено трудно. За да постигнете някакъв резултат, ще са необходими няколко години упорит ежедневен труд. Имайте предвид, че ефектът не е гарантиран. Даже добре дресираната жена не винаги реагира правилно на подадените й команди, а често дори се опитва самата тя да ги подава!
Оптималната температура на помещението, в което се съхранява жената е около 20 градуса.
Жената трябва редовно да се извежда, тъй като се нуждае от движение и чист въздух.
За да изработите условни рефлекси у жената, трябва да постъпите както при другите домашни любимци: за да изпълнява командите ви, отвреме-навреме й обещавайте да й купите нещо.
Жените, както и котките, обичат да напускат дома, но по правило - винаги се връщат!
Жените не търпят в къщата друг представител от своя вид и често го нападат. Този екземпляр светкавично бива нахапан и изподран, като при това съществува риск и за онзи, който го е домъкнал в къщата! Рядко някоя жена ще се съгласи да бъде отглеждана в аквариум или терариум, затова е най-добре да я съхраняваме в сухо и проветриво помещение!
Жените отделят много време в близане на козината си и пощене за въшки. Когато ги видите, че правят това – не им пречете! Защото жена с чиста козина и без въшки изглежда и се чувства значително по-добре! Учените до ден днешен спорят - може ли жената да мисли или не, но до единно мнение по въпроса още не се е стигнало!
Младите екземпляри имат доста по-активен начин на живот, като често сменят местообитанието си, докато старите все по-рядко напускат къщичката си.
В изборът на жена трябва да се вземе в предвид не само екстериора, но и характера на екземпляра. В никакъв случай не дразнете непозната жена, защото може да ви се ядоса и дори да ви ухапе!
Когато разхождате жената е необходимо да я държите изкъсо. Защото в противен случай – може да се изплъзне и да избяга. Нашийници за жени се използват рядко.
Отчетете факта, че – попаднала на свобода - жената може да се размножава безконтролно.
Преведено от Руски език
събота, 22 ноември 2008 г.
ЕЛМАЗ. Единственият ви ШАНС за Запознанства и Любоффф!
Elmaz.com осигурява възможност за лесно и свободно общуване и запознанства между всички хора в България.
И запознанства с подобни Вам хубавци и хубавици и извън България.
Запознанствата са съобразени с позитивното отношение към връзките между хората.
Доколкото е възможно разбира се.
Ако търсите запознанство, секс или просто Любов, или ако нямате какво да правите... натиснете тук: http://www.elmaz.com
Или погледнете Видеото по-долу:
И запознанства с подобни Вам хубавци и хубавици и извън България.
Запознанствата са съобразени с позитивното отношение към връзките между хората.
Доколкото е възможно разбира се.
Ако търсите запознанство, секс или просто Любов, или ако нямате какво да правите... натиснете тук: http://www.elmaz.com
Или погледнете Видеото по-долу:
Новата обида "Мо!!" Ситуация "Мо!!"
Интервюиращата май говори езиците колкото тоя, когото интервюира. Всичко е "МО". Всички сме ненормални, някои разбира се пове4е..
петък, 21 ноември 2008 г.
Шишков. Митничар, след това депутат от листата на БСП
Шишков твърди , че той не е краднал за разлика от Бароните Паришеви от Свиленград. Но неговата "къщичка" не отстъпва по размер на техните. Даже Шишков е възмутен от видеоматериала на Михнева. В същото време и силно предава бившите си ортаци. Ако беше филм, щеше да е забавно.
Случки по Българските митници
Гл. сержант Мина Тодорова Калайджиева е започнала работа като граничен контрольор на ГКПП „Кап. Андреево”. Баща и е митнически инспектор на ГКПП „ Кап. Андреево”. Бившият и съпруг е митнически инспектор. Ексснаха на небезизвестния фолкпевец Милко Калайджиев. Майка и Ренета Панаьотова е съсобственик на нощен клуб „Метрополис”, собственик на нощен клуб “Глобус” и златарски магазин. Назначена е от подп. Илия Георгиев Вулджев срещу 30 хил лв. Същата е в тесни връзки и благословията на Д. Делибозов. Бащата се занимава с „КАРГО” транспорт и помага на транспортната фирма на фамилия Паришеви. За извършван рекет над пътници и изнасяне на акцизни стоки от валутните магазини на територията на ГКПП „Кап Андреево” е наказана с отнемане на печат за 6 месеца.
Два пъти през 2002 г. е хващана от митничари на платно „напускащи България” да товари в личния си автомобил „Мерцедес” Х 31 31 цигари и алкохол в големи количества. Бригадирът на смяна „Митници” уведомява н-к смяната на Гранична полиция. Н-к на пункта е бил м-р Веселин Воденичалов, по-късно шеф на ГКПП „Кап. Петко войвода”.
На 11.12.2004 г. към 3 ч през нощта пристига за излизане автобус с 16 пътници и двама водачи. Водачът на автобуса поднася паспортите на всички пътници, като в неговия паспорт са задължителните 10 Э. Калайджиева поисква 15 Э. Водачът обяснява, че не може повече, тъй като пътниците са малко. Калайджиева ги изнудва 30 минути и като не успява да завиши рекета, го изпраща при старшия на платното гл. сержант Димитър Панайотов Димитров. Същият потвърждава, че сумата трябва да е по-висока и поисква 20 Э. Следва отказ, а пътниците недоволстват. Към 7 ч. водачът на автобуса сигнализира на тел.166 в РПУ-Свиленград. На място пристига РЗБОП. Следва разпознаване и двамата служители са уличени в рекет. От водача на автобуса и пътниците е подадена жалба. На 12.12.2004 г. н-к ГПУ полк. Дедев се среща с жалбоподателите и те потвърждават случилото се. Случаят не може да се скрие.
От РГС-Елхово се прави служебно разследване. Двамата уличени служители са изпратени на подбор на 23.03.2005 г. Оценката е неблагоприятна. Уличените в рекет служители не могат да работят в системата на МВР. На основание чл. 238 т.5 от закона за МВР за това нарушение гл. с-т Д. Димитров е дисциплинарно уволнен. За М. Калайджиева също е изготвена заповед за дисциплинарно уволнение, но по „незнайни” причини директора на НСГП отменя заповедта и гл. с-т Калайджиева е преназначена за граничен контрольор но аерогара София. „Незнайните” причини са ясни. Помощ оказва гл. с-т Мария Петрова Маркова, служител в Дирекция на НСГП-София. Същата е съпруга на митническия инспектор Стефан Марков - служител в Столичната митница. Как митничарите са изгладили проблема не е трудно да се досетим. През 2007 г. Калайджиева е върната на ГКПП „Кап. Андреево.
Гл. с-т Галина Дедева е граничен контрольор на ГКПП „Кап. Петко войвода”. Мъжът и е бил от март 1999 г. до август 2002 г. шеф на ГКПП летище Крумово, а след това н-к на ГПУ-Свиленград. В Крумово го сменя небезизвестната Силвия Димова, чиито мъж Росен Димов е пловдивски апелативен прокурор. В съдружие с митническия служител Георги Иванов, Дедева е съсобственик на кабелна телевизия „Дани-Ив-Галина Дедева” в гр. Първомай. Георги Иванов е известен с аферата по източване на ДДС. През юни 2004 г. БОП разкрива незаконния бизнес и митничарят е уволнен, но гл. с-т Дедева не е пипната. Установява се, че в данъчната декларация на Дедева не е посочен този бизнес. При попълване на анкетния лист за достъп до класифицирана информация, също не е посочена тази дейност. Отговор на въпроса могат да дадат полк. Боби Минчев и подп. Геро Геров. От регистъра на БУЛСТАД под № 126034861 излиза информация, че н-к ГПУ-Свиленград полк. Стефан Дедев е в съдружие с бившия митнически служител Георги Иванов и съпругата му като са собственици на спедиторска фирма „Медия” АД. Фирмата е регистрирана на 30.04.1996 г. с решение ФД-140/96 г. на Хасковския окръжен съд. Защо няма санкции?
По спогодба с Германия от 2005 г. у нас идват в командировка германски гранични полицаи. Придружаващ от българска страна е бил Ванков. Започват от северозападната ни граница и стигат до югоизток. Нощуват в Петрич и Мелник, където ядат и пият за сметка на кметовете. По-късно той пише свой доклад, който дава на немците да подпишат, в който няма нищо от истината. За престоя си по различните ГКПП-та те са изумени, че българските им колеги рекетират пътниците. За разкритието те написват доклад, в който визират по номерата на печатите служители на ГКПП. „Кап. Андреево”. На 13.09.2005 г. в дирекция НСГП са извикани н-к ГПУ полк. Дедев и н-к ГКПП „Кап. Андреево” подп. К. Кадев, девет гранични контрольори от ГКПП-„Кап. Андреево”, двама гранични контрольори от ГКПП „Кап. Петко войвода” и един от ГКПП „Лесово”. Директорът на НСГП провежда разговор с тях, но не им показва доклада с оправданието, че още не е превод?! В резултат на разговора са направени следните „страшни” наказания. Гл. полицай Павел Чорков е преназначен на ГКПП-Драгоман. През лятото със заповед подписана лично от гл. комисар Красимир Петров е върнат на ГКПП „Кап. Андреево”. Гл. полицай Кънчо Георгиев е преназначен в Кардам. През 2007 г. също е върнат на ГКПП „Кап. Андреево”.
Николай Колев-Босия
Случки по Българските митници
Гл. сержант Мина Тодорова Калайджиева е започнала работа като граничен контрольор на ГКПП „Кап. Андреево”. Баща и е митнически инспектор на ГКПП „ Кап. Андреево”. Бившият и съпруг е митнически инспектор. Ексснаха на небезизвестния фолкпевец Милко Калайджиев. Майка и Ренета Панаьотова е съсобственик на нощен клуб „Метрополис”, собственик на нощен клуб “Глобус” и златарски магазин. Назначена е от подп. Илия Георгиев Вулджев срещу 30 хил лв. Същата е в тесни връзки и благословията на Д. Делибозов. Бащата се занимава с „КАРГО” транспорт и помага на транспортната фирма на фамилия Паришеви. За извършван рекет над пътници и изнасяне на акцизни стоки от валутните магазини на територията на ГКПП „Кап Андреево” е наказана с отнемане на печат за 6 месеца.
Два пъти през 2002 г. е хващана от митничари на платно „напускащи България” да товари в личния си автомобил „Мерцедес” Х 31 31 цигари и алкохол в големи количества. Бригадирът на смяна „Митници” уведомява н-к смяната на Гранична полиция. Н-к на пункта е бил м-р Веселин Воденичалов, по-късно шеф на ГКПП „Кап. Петко войвода”.
На 11.12.2004 г. към 3 ч през нощта пристига за излизане автобус с 16 пътници и двама водачи. Водачът на автобуса поднася паспортите на всички пътници, като в неговия паспорт са задължителните 10 Э. Калайджиева поисква 15 Э. Водачът обяснява, че не може повече, тъй като пътниците са малко. Калайджиева ги изнудва 30 минути и като не успява да завиши рекета, го изпраща при старшия на платното гл. сержант Димитър Панайотов Димитров. Същият потвърждава, че сумата трябва да е по-висока и поисква 20 Э. Следва отказ, а пътниците недоволстват. Към 7 ч. водачът на автобуса сигнализира на тел.166 в РПУ-Свиленград. На място пристига РЗБОП. Следва разпознаване и двамата служители са уличени в рекет. От водача на автобуса и пътниците е подадена жалба. На 12.12.2004 г. н-к ГПУ полк. Дедев се среща с жалбоподателите и те потвърждават случилото се. Случаят не може да се скрие.
От РГС-Елхово се прави служебно разследване. Двамата уличени служители са изпратени на подбор на 23.03.2005 г. Оценката е неблагоприятна. Уличените в рекет служители не могат да работят в системата на МВР. На основание чл. 238 т.5 от закона за МВР за това нарушение гл. с-т Д. Димитров е дисциплинарно уволнен. За М. Калайджиева също е изготвена заповед за дисциплинарно уволнение, но по „незнайни” причини директора на НСГП отменя заповедта и гл. с-т Калайджиева е преназначена за граничен контрольор но аерогара София. „Незнайните” причини са ясни. Помощ оказва гл. с-т Мария Петрова Маркова, служител в Дирекция на НСГП-София. Същата е съпруга на митническия инспектор Стефан Марков - служител в Столичната митница. Как митничарите са изгладили проблема не е трудно да се досетим. През 2007 г. Калайджиева е върната на ГКПП „Кап. Андреево.
Гл. с-т Галина Дедева е граничен контрольор на ГКПП „Кап. Петко войвода”. Мъжът и е бил от март 1999 г. до август 2002 г. шеф на ГКПП летище Крумово, а след това н-к на ГПУ-Свиленград. В Крумово го сменя небезизвестната Силвия Димова, чиито мъж Росен Димов е пловдивски апелативен прокурор. В съдружие с митническия служител Георги Иванов, Дедева е съсобственик на кабелна телевизия „Дани-Ив-Галина Дедева” в гр. Първомай. Георги Иванов е известен с аферата по източване на ДДС. През юни 2004 г. БОП разкрива незаконния бизнес и митничарят е уволнен, но гл. с-т Дедева не е пипната. Установява се, че в данъчната декларация на Дедева не е посочен този бизнес. При попълване на анкетния лист за достъп до класифицирана информация, също не е посочена тази дейност. Отговор на въпроса могат да дадат полк. Боби Минчев и подп. Геро Геров. От регистъра на БУЛСТАД под № 126034861 излиза информация, че н-к ГПУ-Свиленград полк. Стефан Дедев е в съдружие с бившия митнически служител Георги Иванов и съпругата му като са собственици на спедиторска фирма „Медия” АД. Фирмата е регистрирана на 30.04.1996 г. с решение ФД-140/96 г. на Хасковския окръжен съд. Защо няма санкции?
По спогодба с Германия от 2005 г. у нас идват в командировка германски гранични полицаи. Придружаващ от българска страна е бил Ванков. Започват от северозападната ни граница и стигат до югоизток. Нощуват в Петрич и Мелник, където ядат и пият за сметка на кметовете. По-късно той пише свой доклад, който дава на немците да подпишат, в който няма нищо от истината. За престоя си по различните ГКПП-та те са изумени, че българските им колеги рекетират пътниците. За разкритието те написват доклад, в който визират по номерата на печатите служители на ГКПП. „Кап. Андреево”. На 13.09.2005 г. в дирекция НСГП са извикани н-к ГПУ полк. Дедев и н-к ГКПП „Кап. Андреево” подп. К. Кадев, девет гранични контрольори от ГКПП-„Кап. Андреево”, двама гранични контрольори от ГКПП „Кап. Петко войвода” и един от ГКПП „Лесово”. Директорът на НСГП провежда разговор с тях, но не им показва доклада с оправданието, че още не е превод?! В резултат на разговора са направени следните „страшни” наказания. Гл. полицай Павел Чорков е преназначен на ГКПП-Драгоман. През лятото със заповед подписана лично от гл. комисар Красимир Петров е върнат на ГКПП „Кап. Андреево”. Гл. полицай Кънчо Георгиев е преназначен в Кардам. През 2007 г. също е върнат на ГКПП „Кап. Андреево”.
Николай Колев-Босия
Правят ли някому впечатление подобни картинки?
Красиви картинки някъде в България... Алоо, Българи??!!
Ето как завършват някои от "ВЕЛИКИТЕ"
ОБЕСВАНЕТО НА Саддам Хюсеин
ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ЧАУШЕСЕКО
Ето и още...
ЕКЗЕКУЦИЯТА НА ЧАУШЕСЕКО
Ето и още...
сряда, 19 ноември 2008 г.
ФУТБОЛ Сърбия-България 6:1
Английският футболист Джордж Бест бе казал:
Футбола е проста игра, но не е за прости хора..
Освен това при футбола резултатите се отчитат по голове, не по приказки в стил БСП.
Българският национал по футбол загуби безславно с 1:6 от Сърбия в контролна среща, играна в Белград. Капитанът на националите Димитър Бербатов излезе в 30-та минута, когато резултатът бе вече 3:1. Той се хвана за крака и напусна терена от единия му край, без да даде никакъв сигнал, и без да изчака смяната.
Футбола е проста игра, но не е за прости хора..
Освен това при футбола резултатите се отчитат по голове, не по приказки в стил БСП.
Българският национал по футбол загуби безславно с 1:6 от Сърбия в контролна среща, играна в Белград. Капитанът на националите Димитър Бербатов излезе в 30-та минута, когато резултатът бе вече 3:1. Той се хвана за крака и напусна терена от единия му край, без да даде никакъв сигнал, и без да изчака смяната.
Made in Bulgaria. One Martin Karbovski` s production.
Една от големите гордости на Българите е БЪЛГАРСКОТО КИСЕЛО Мляко.
На вниманието на любителите на Българското Кисело Мляко и сирене от Пловдив и отвсякъде по света.
В с. Злати трап, Пловдивско Георги Русаков отглежда в двора си крави, чието мляко продава в Пловдив. Дворът му никога не е почистван. Краката на кравите затъват до коленете, а виметата им се влачат по собствените им екскременти. И това е метафора на целия български преход - години наред ние се изхождаме там, където живеем и не си почистваме изпражненията, а газим до коленете в тях...
Съседите на този човек потърсиха съдействието на медиите. Оказа се, че в цялата страна няма сила, която да принуди този човек да почисти двора си. През улицата единият съсед е засадил палми и борчета, а на три метра от тях тече река от нечистотии.
„Собственикът на 6 мегатона лайна в село Злати трап не се появи цял ден! ... разказва Мартин Карбовски. „Той продава на пловдивчани мляко от цицките на кравите, които плуват в онази смес, чийто мирис слава богу не усещате. Но ние решихме проблема! Като не можем да спрем съседа бай Георги, искаме да купим къщата му. И съвсем нямаме благородни намерения да я почистим.
Искаме да направим музей на недвижимата българска гадост, с която нито един поробител и нито един Левски не може да се справи. Музей на днешния българин и прилежащата към него държава.
Мартин Карбовски
Bulgaria
Zlaty Trapp
На вниманието на любителите на Българското Кисело Мляко и сирене от Пловдив и отвсякъде по света.
В с. Злати трап, Пловдивско Георги Русаков отглежда в двора си крави, чието мляко продава в Пловдив. Дворът му никога не е почистван. Краката на кравите затъват до коленете, а виметата им се влачат по собствените им екскременти. И това е метафора на целия български преход - години наред ние се изхождаме там, където живеем и не си почистваме изпражненията, а газим до коленете в тях...
Съседите на този човек потърсиха съдействието на медиите. Оказа се, че в цялата страна няма сила, която да принуди този човек да почисти двора си. През улицата единият съсед е засадил палми и борчета, а на три метра от тях тече река от нечистотии.
„Собственикът на 6 мегатона лайна в село Злати трап не се появи цял ден! ... разказва Мартин Карбовски. „Той продава на пловдивчани мляко от цицките на кравите, които плуват в онази смес, чийто мирис слава богу не усещате. Но ние решихме проблема! Като не можем да спрем съседа бай Георги, искаме да купим къщата му. И съвсем нямаме благородни намерения да я почистим.
Искаме да направим музей на недвижимата българска гадост, с която нито един поробител и нито един Левски не може да се справи. Музей на днешния българин и прилежащата към него държава.
Мартин Карбовски
Bulgaria
Zlaty Trapp
Ето това е 21-ви век!
Европейският съюз открива онлайн библиотека
Цифрова библиотека, обединяваща европейското културно наследство, ще открие Европейският съюз в интернет, предаде АФП. Благодарение на новите технологии "Еуропеана" ще съдържа не само печатни книги, но и ръкописи, карти, снимки и аудиовизуални документи. Наред с литературни произведения, в библиотеката ще се съхраняват картини, исторически документи, записи или ръкописи на Бетовен, Моцарт и Шопен, кадри от падането на Берлинската стена. Така един чешки студент например ще може да ползва документите в Британската библиотека, без да ходи до Лондон, ирландски любител на изкуството ще се любува на Джокондата, без да посещава Лувъра - това са някои от идеите на европейския комисар по новите технологии Вивиан Рединг: "Еуропеана" ще даде по-голяма видимост на всички съкровища в нашите библиотеки, музеи и архивни центрове". Отначало цифровата библиотека ще се поддържа от 14 щатни служители и ще има годишен бюджет 2,5 милиона евро. Цифровата библиотека ще бъде напълно действаща към 2010 г. и тогава ще съдържа най-малко 10 милиона произведения. Сега само 1% от книгите в националните европейски библиотеки са представени в цифрова форма. До 2012 г. този брой ще нарасне на 4%.
Цифрова библиотека, обединяваща европейското културно наследство, ще открие Европейският съюз в интернет, предаде АФП. Благодарение на новите технологии "Еуропеана" ще съдържа не само печатни книги, но и ръкописи, карти, снимки и аудиовизуални документи. Наред с литературни произведения, в библиотеката ще се съхраняват картини, исторически документи, записи или ръкописи на Бетовен, Моцарт и Шопен, кадри от падането на Берлинската стена. Така един чешки студент например ще може да ползва документите в Британската библиотека, без да ходи до Лондон, ирландски любител на изкуството ще се любува на Джокондата, без да посещава Лувъра - това са някои от идеите на европейския комисар по новите технологии Вивиан Рединг: "Еуропеана" ще даде по-голяма видимост на всички съкровища в нашите библиотеки, музеи и архивни центрове". Отначало цифровата библиотека ще се поддържа от 14 щатни служители и ще има годишен бюджет 2,5 милиона евро. Цифровата библиотека ще бъде напълно действаща към 2010 г. и тогава ще съдържа най-малко 10 милиона произведения. Сега само 1% от книгите в националните европейски библиотеки са представени в цифрова форма. До 2012 г. този брой ще нарасне на 4%.
Вестник "Сега" се изпусна...
Брюксел няма да ни върне фришоповете ...
Под това заглавие вестник "Сега" откровено изплака...
Европейската комисия (ЕК) се обяви против гласуваната завчера в Европарламента (ЕП) резолюция за връщането на безмитните магазини. Говорителят на ЕК Марк Грей заяви на вчерашния си брифинг в Брюксел, че България правилно е затворила тази година безмитните магазини и бензиностанции, защото са били потенциален източник на корупция и организирана престъпност.
Според него решението е било взето самостоятелно от българското правителство, а ЕК само го е приветствала. Той обаче призна, че е имало натиск от Брюксел чрез междинния доклад на ЕК от февруари.
Решения в бюджетната сфера не могат да се вземат от ЕП без съгласие на ЕК и одобрение на Съвета на ЕС (министрите).
Вестник "СЕГА"
Под това заглавие вестник "Сега" откровено изплака...
Чии са тия фришопове бее... Ваши ли бяха? Ако Да... Брюксел няма да ви ги върне.
Ако не... не плачете на чужд гроб... защото не знаете къде са му главата или краката на мъртвеца и може да се получи , че му плачете на... сещате се къде...
Или това ви харесва?
И кои сте вие вестник "Сега"?
Под това заглавие вестник "Сега" откровено изплака...
Европейската комисия (ЕК) се обяви против гласуваната завчера в Европарламента (ЕП) резолюция за връщането на безмитните магазини. Говорителят на ЕК Марк Грей заяви на вчерашния си брифинг в Брюксел, че България правилно е затворила тази година безмитните магазини и бензиностанции, защото са били потенциален източник на корупция и организирана престъпност.
Според него решението е било взето самостоятелно от българското правителство, а ЕК само го е приветствала. Той обаче призна, че е имало натиск от Брюксел чрез междинния доклад на ЕК от февруари.
Решения в бюджетната сфера не могат да се вземат от ЕП без съгласие на ЕК и одобрение на Съвета на ЕС (министрите).
Вестник "СЕГА"
Под това заглавие вестник "Сега" откровено изплака...
Чии са тия фришопове бее... Ваши ли бяха? Ако Да... Брюксел няма да ви ги върне.
Ако не... не плачете на чужд гроб... защото не знаете къде са му главата или краката на мъртвеца и може да се получи , че му плачете на... сещате се къде...
Или това ви харесва?
И кои сте вие вестник "Сега"?
понеделник, 17 ноември 2008 г.
Грозна, тъпа , но и тривиална история
По оплакване на подозираща жена Екип на " Хванати в изневяра" проследява съпруга и открива , че той има семейство и с друга жена като нея. Целият екип с камери и микрофони отива на мястото. Всичко се оказва вярно. В цялата недостойна история единствено достойно се държат двете потърпевши жени.
Мъже като този съществуват, но трябва ли да съществуват и екипи като "Хванати в изневяра", правещи шоу от хорските подлости и нещастия?
Мъже като този съществуват, но трябва ли да съществуват и екипи като "Хванати в изневяра", правещи шоу от хорските подлости и нещастия?
Веско Мисира. Най-известният гларус в Албена.
Чуйте и за Весковата креватна класация на жените по националности.
Управление с идеи...и сърце..
Отново се готвят да Ви/Ни управляват с идеи.
Кой?
Един премиер министър, който управлява държава в която нищо, нито една институция не работи. Който също, нищо не е работил преди да стане министър.
Един министър на културата, който изписва думата СБОГОМ като Збогом.
И един с каскет и оръфано сетре (няма парици човека едни свестни дрехи да си купи..), но пък и той е по идеите.
Но пък са артисти. В клипове се снимат.Кога работят на работното си място не се знае. Иначе в България пари за лекарства, за сираци и асфалт няма. За кино има. Пълно кино!
Питат ли ме де`й зората ме огряла първи път...
Не ме питайте!
Кой?
Един премиер министър, който управлява държава в която нищо, нито една институция не работи. Който също, нищо не е работил преди да стане министър.
Един министър на културата, който изписва думата СБОГОМ като Збогом.
И един с каскет и оръфано сетре (няма парици човека едни свестни дрехи да си купи..), но пък и той е по идеите.
Но пък са артисти. В клипове се снимат.Кога работят на работното си място не се знае. Иначе в България пари за лекарства, за сираци и асфалт няма. За кино има. Пълно кино!
Питат ли ме де`й зората ме огряла първи път...
Не ме питайте!
Отвличане по Руски
Руски филм.Екшън 2008. 98 мин
Млад Американец от Руски произход е на посещение в Русия. Там се влюбва в дъщерята на ... Директорката на един от Московските затвори.Разбира се веднага му спретват Отвличане. Цифрата е 1 000 000 долара разбира се. От Америка пристига спешно богатата му годеница за да донесе парите. След "брилянтните" действия на руската полиция всички, и заложника и годеницата, и похитителите са избити.
Млад Американец от Руски произход е на посещение в Русия. Там се влюбва в дъщерята на ... Директорката на един от Московските затвори.Разбира се веднага му спретват Отвличане. Цифрата е 1 000 000 долара разбира се. От Америка пристига спешно богатата му годеница за да донесе парите. След "брилянтните" действия на руската полиция всички, и заложника и годеницата, и похитителите са избити.
петък, 14 ноември 2008 г.
Затова единствения, който можеш да клатиш тук е туриста!
Разказ на Българин-представител на Германски Тур Оператор за една от проверките му по хотелите в Албена..
Днеска обикалях хотелите. Направи ми впечатление, че всички гаджета по чейнджовете бяха с мерки ала Памела Андерсън. Може би фирмена политика. Администраторките и хотелските бакшиши бяха повече от любезни и гледаха да се подмажат както могат. При първите нещата опираха до чар. При вторите обаче всичко беше просто бизнес. Спомних си думите на колегата, седма година туристически представител: 'В началото на сезона всички козове са в теб!' Бързо влязох в ролята си и почнах да се държа на положение. Бях свикнал вече всички да ми се подмазват, когато влязох в последния хотел. Във фоайето до бара седяха пиколото, бармана и хотелския таксиджия. Гледаха повторение на 'Шоуто на Слави'. Всъщност то беше само за фон, защото бакшиша, тип на около 50 години, разказваше някакви пикантни истории, а останалите го зяпаха и попиваха всяка дума. След като свърши с басните, оня се изправи и се представи:'Мартин. Викат ми Американеца! А ти сигурно си новия представител.' Кимнах. 'Хайде ела навън да пием по бира!' предложи той. Докато отпивахме до басейна, Американеца се впусна в монолог:'Аз, мой човек, съм в туризма от 30 години. Бил съм какъв ли не - администратор, пиколо, ОТЗ... И ще ти кажа едно - в този бизнес направиш ли се на мъж нямаш никакъв шанс! Затова един съвет от мен - забрави за принципите си! Защото ако хотелските управителки, дето вече са на по 120, навремето не бяха спали с комсомолските и партийни секретари сега щяха ли още да са тук? Нямаше! Тъй както и по-младите сегашни т. нар. мениджърки се надпреварват с кой собственик на хотел да легнат. Трябва да знаеш едно - Всеки в туризма е вързан с някой друг.
Затова единствения, който можеш да клатиш тук е туриста!
Ами така, де! Те като са будали да идват в тая скапана държава, ние що да не им вземем парите? Че и нещо отгоре! Ха-ха!' Мартин отпи от 'Загорката', изгледа ме изпитателно и продължи:'Схемата е проста: Вместо да записваш туристите за трансфери до летището и да пълниш гушата на разни чужди туроператори, ми ги пускаш на мен. А аз на всеки курс...' Тук той се пресегна и пъхна в джоба на ризата ми 20 лева. Изглежда разбираше от бизнес.
Може би затова го наричаха Американеца?
Чак после разбрах от администраторката откъде идва прякорът му: Преди пет лета одрал някакъв американец с 320 лева от летището до хотела.Рекорд все още неподобрен сред таксиджиите!
Днеска обикалях хотелите. Направи ми впечатление, че всички гаджета по чейнджовете бяха с мерки ала Памела Андерсън. Може би фирмена политика. Администраторките и хотелските бакшиши бяха повече от любезни и гледаха да се подмажат както могат. При първите нещата опираха до чар. При вторите обаче всичко беше просто бизнес. Спомних си думите на колегата, седма година туристически представител: 'В началото на сезона всички козове са в теб!' Бързо влязох в ролята си и почнах да се държа на положение. Бях свикнал вече всички да ми се подмазват, когато влязох в последния хотел. Във фоайето до бара седяха пиколото, бармана и хотелския таксиджия. Гледаха повторение на 'Шоуто на Слави'. Всъщност то беше само за фон, защото бакшиша, тип на около 50 години, разказваше някакви пикантни истории, а останалите го зяпаха и попиваха всяка дума. След като свърши с басните, оня се изправи и се представи:'Мартин. Викат ми Американеца! А ти сигурно си новия представител.' Кимнах. 'Хайде ела навън да пием по бира!' предложи той. Докато отпивахме до басейна, Американеца се впусна в монолог:'Аз, мой човек, съм в туризма от 30 години. Бил съм какъв ли не - администратор, пиколо, ОТЗ... И ще ти кажа едно - в този бизнес направиш ли се на мъж нямаш никакъв шанс! Затова един съвет от мен - забрави за принципите си! Защото ако хотелските управителки, дето вече са на по 120, навремето не бяха спали с комсомолските и партийни секретари сега щяха ли още да са тук? Нямаше! Тъй както и по-младите сегашни т. нар. мениджърки се надпреварват с кой собственик на хотел да легнат. Трябва да знаеш едно - Всеки в туризма е вързан с някой друг.
Затова единствения, който можеш да клатиш тук е туриста!
Ами така, де! Те като са будали да идват в тая скапана държава, ние що да не им вземем парите? Че и нещо отгоре! Ха-ха!' Мартин отпи от 'Загорката', изгледа ме изпитателно и продължи:'Схемата е проста: Вместо да записваш туристите за трансфери до летището и да пълниш гушата на разни чужди туроператори, ми ги пускаш на мен. А аз на всеки курс...' Тук той се пресегна и пъхна в джоба на ризата ми 20 лева. Изглежда разбираше от бизнес.
Може би затова го наричаха Американеца?
Чак после разбрах от администраторката откъде идва прякорът му: Преди пет лета одрал някакъв американец с 320 лева от летището до хотела.Рекорд все още неподобрен сред таксиджиите!
Ха-Ха! "Брилянтният" ход на Бойко Борисов. Netinfo.bg също блестящо представиха себе си...
Столичната община забърка германския журналист Юрген Рот в манипулация
[2252 прочитания]
Германският разследващ журналист Юрген Рот, който бе в България за представянето на книгата си "Новите български демони", бе забъркан в гигантска манипулация, часове преди да си замине от страната и на практика лишен от възможността да се защити, съобщи mediapool.bg.
В петък следобед от пресцентъра на Столичната община бе разпространено съобщение, според което след среща със столичния кмет Бойко Борисов, Юрген Рот не само е ревизирал изцяло позицията си за него и съмнителното му минало, но и е напуснал кметството като негов политически привърженик.
Според съобщението двамата са обсъдили "последната книга на Юрген Рот, политическите процеси в България, както и борбата с корупцията и организираната престъпност."
В сряда Рот представи пред български медии книгата си, посветена на генезиса на организираната престъпност в България, корупцията по високите етажи на властта и срастването й с престъпността. Книгата бе посрещната остро, а повечето от представителите на медиите обсипаха писателя с примери "за неточности и фактологически грешки", някои си позволиха да го обвинят в лъжи и манипулации, а един от основните герои на Рот – бившият вътрешен министър Румен Петков, се закани да го съди за клевета, след като го нарече "лъжец" и "безгръбначно мекотело".
В книгата на Бойко Борисов е посветена отделна глава, като се проследява израстването му от пожарникар до главен секретар на МВР. Описана е кариерата му като бодигард, съдружник на знакова фигура от силовата групировка СИК и дейността му като шеф на охранителна фирма. Рот разказва и за срещата си с Борисов, когато е събирал материала за книгата, и за начина, по който кметът е избегнал да потвърди за последната си среща с Маджо в наши дни.
В многобройните си изяви пред медиите германският журналист се въздържа да дава оценки за политическата същност на Борисов, като се ограничи да се позовава само на това, което е написал в книгата си.
В съобщението от общината обаче става ясно, че след петъчната среща Юрген Рот "коренно" е преобърнал оценката си не само за Борисов, но и за ролята му в борбата с организираната престъпност в България.
На Юрген Рот са приписани следните думи:"Разговорът беше открит и сърдечен и аз съм изключително доволен от него. От кмета на София научих много ценни неща, нова информация, която ще ми е полезна в моята работа."
"Ролята на Бойко Борисов в борбата с организираната престъпност по времето, когато беше главен секретар на МВР, е много по-голяма, отколкото аз предполагах, свършил е много повече неща, отколкото си мислех", продължава "цитатът".
Така се стига до основното послание: "Той (Борисов - бел.ред.) и партията му желаят да продължат тази борба с корупцията и организираната престъпност и от днес аз съм негов поддръжник. Ако имах възможност, щях да гласувам за партията, на която г-н Борисов е лидер", заявява Юрген Рот след срещата си с кмета на София, според съобщението от общината.
То завършва с твърдението, че "в следващото издание на книгата си писателят ще редактира главата, отнасяща се до Борисов, както и че ще добави получената днес нова информация."
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1252450
Борисов се срещна с Юрген Рот
(14.11.2008)
Кметът на София Бойко Борисов се срещна днес в кабинета си с германския разследващ журналист и писател Юрген Рот, автор на книгата “Новите български демони”, съобщиха за БГНЕС от СО. По време на разговора си двамата обсъдиха последната творба на Рот, политическите процеси в България, както и борбата с корупцията и организираната престъпност. „Разговорът беше открит и сърдечен и аз съм изключително доволен от него. От кмета на София научих много ценни неща, нова информация, която ще ми е полезна в моята работа. Ролята на Бойко Борисов в борбата с организираната престъпност по времето, когато беше главен секретар на МВР, е много по-голяма, отколкото аз предполагах, свършил е много повече неща, отколкото си мислех. Той и партията му желаят да продължат тази борба с корупцията и организираната престъпност и от днес аз съм негов поддръжник. Ако имах възможност, щях да гласувам за партията, на която г-н Борисов е лидер”, заяви Юрген Рот след срещата си с кмета на София. Германският журналист добави, че в следващото издание на книгата си ще редактира главата, отнасяща се до Борисов, както и, че ще добави получената днес нова информация. /БГНЕС
[2252 прочитания]
Германският разследващ журналист Юрген Рот, който бе в България за представянето на книгата си "Новите български демони", бе забъркан в гигантска манипулация, часове преди да си замине от страната и на практика лишен от възможността да се защити, съобщи mediapool.bg.
В петък следобед от пресцентъра на Столичната община бе разпространено съобщение, според което след среща със столичния кмет Бойко Борисов, Юрген Рот не само е ревизирал изцяло позицията си за него и съмнителното му минало, но и е напуснал кметството като негов политически привърженик.
Според съобщението двамата са обсъдили "последната книга на Юрген Рот, политическите процеси в България, както и борбата с корупцията и организираната престъпност."
В сряда Рот представи пред български медии книгата си, посветена на генезиса на организираната престъпност в България, корупцията по високите етажи на властта и срастването й с престъпността. Книгата бе посрещната остро, а повечето от представителите на медиите обсипаха писателя с примери "за неточности и фактологически грешки", някои си позволиха да го обвинят в лъжи и манипулации, а един от основните герои на Рот – бившият вътрешен министър Румен Петков, се закани да го съди за клевета, след като го нарече "лъжец" и "безгръбначно мекотело".
В книгата на Бойко Борисов е посветена отделна глава, като се проследява израстването му от пожарникар до главен секретар на МВР. Описана е кариерата му като бодигард, съдружник на знакова фигура от силовата групировка СИК и дейността му като шеф на охранителна фирма. Рот разказва и за срещата си с Борисов, когато е събирал материала за книгата, и за начина, по който кметът е избегнал да потвърди за последната си среща с Маджо в наши дни.
В многобройните си изяви пред медиите германският журналист се въздържа да дава оценки за политическата същност на Борисов, като се ограничи да се позовава само на това, което е написал в книгата си.
В съобщението от общината обаче става ясно, че след петъчната среща Юрген Рот "коренно" е преобърнал оценката си не само за Борисов, но и за ролята му в борбата с организираната престъпност в България.
На Юрген Рот са приписани следните думи:"Разговорът беше открит и сърдечен и аз съм изключително доволен от него. От кмета на София научих много ценни неща, нова информация, която ще ми е полезна в моята работа."
"Ролята на Бойко Борисов в борбата с организираната престъпност по времето, когато беше главен секретар на МВР, е много по-голяма, отколкото аз предполагах, свършил е много повече неща, отколкото си мислех", продължава "цитатът".
Така се стига до основното послание: "Той (Борисов - бел.ред.) и партията му желаят да продължат тази борба с корупцията и организираната престъпност и от днес аз съм негов поддръжник. Ако имах възможност, щях да гласувам за партията, на която г-н Борисов е лидер", заявява Юрген Рот след срещата си с кмета на София, според съобщението от общината.
То завършва с твърдението, че "в следващото издание на книгата си писателят ще редактира главата, отнасяща се до Борисов, както и че ще добави получената днес нова информация."
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1252450
Борисов се срещна с Юрген Рот
(14.11.2008)
Кметът на София Бойко Борисов се срещна днес в кабинета си с германския разследващ журналист и писател Юрген Рот, автор на книгата “Новите български демони”, съобщиха за БГНЕС от СО. По време на разговора си двамата обсъдиха последната творба на Рот, политическите процеси в България, както и борбата с корупцията и организираната престъпност. „Разговорът беше открит и сърдечен и аз съм изключително доволен от него. От кмета на София научих много ценни неща, нова информация, която ще ми е полезна в моята работа. Ролята на Бойко Борисов в борбата с организираната престъпност по времето, когато беше главен секретар на МВР, е много по-голяма, отколкото аз предполагах, свършил е много повече неща, отколкото си мислех. Той и партията му желаят да продължат тази борба с корупцията и организираната престъпност и от днес аз съм негов поддръжник. Ако имах възможност, щях да гласувам за партията, на която г-н Борисов е лидер”, заяви Юрген Рот след срещата си с кмета на София. Германският журналист добави, че в следващото издание на книгата си ще редактира главата, отнасяща се до Борисов, както и, че ще добави получената днес нова информация. /БГНЕС
четвъртък, 13 ноември 2008 г.
България на дъното на европейска класация за качеството на здравеопазването
Страната все още има една от най-недружелюбните към потребителите здравни системи
13.11.2008
България се нарежда на 28-о място от общо 31 страни в Европа в годишната класация Индекс на здравния потребител (Health Consumer Index) на Health Consumer Powerhouse.
Според индекса България все още има една от най-недружелюбните към потребителите здравни системи.
В шестте изследвани категории България е събрала 486 точки от възможни 1000. Единствено Хърватия, Македония и Латвия имат по-слаби резултати.
"България трябва да подобри лекарствената си политика, която спада към най-лошите в ЕС заедно с тези на Латвия и Литва. В противен случай слабите здравни резултати няма да бъдат подобрени", каза Йохан Хйертквист, президент на Health Consumer Powerhouse .
13.11.2008
България се нарежда на 28-о място от общо 31 страни в Европа в годишната класация Индекс на здравния потребител (Health Consumer Index) на Health Consumer Powerhouse.
Според индекса България все още има една от най-недружелюбните към потребителите здравни системи.
В шестте изследвани категории България е събрала 486 точки от възможни 1000. Единствено Хърватия, Македония и Латвия имат по-слаби резултати.
"България трябва да подобри лекарствената си политика, която спада към най-лошите в ЕС заедно с тези на Латвия и Литва. В противен случай слабите здравни резултати няма да бъдат подобрени", каза Йохан Хйертквист, президент на Health Consumer Powerhouse .
сряда, 12 ноември 2008 г.
Америка се погрижи за обикновения Американец
Американските власти обявиха нов план за подпомагане на закъсалите кредитополучатели и собственици на недвижими имоти.
Планът беше представен от Федералното управление за жилищно финансиране (Federal Housing Finance Agency - FHFA). Той ще позволи на кредитополучателите, които са пропуснали да платят три вноски по взетия от тях кредит, да се ползват от правото на преразглеждане на условията, при които са получили кредита.
Кредитополучателят ще може да се ползва от намаляване на лихвения процент върху кредита, от удължаване на срока му или от намаляване на главницата, при условие че това се изрази в поносима за него месечна вноска, по-малка или равняваща се на 38 процента от неговия брутен месечен доход.
Планът е втори етап от програмата “Надежда сега“, в която участват група от американски банки и кредитни дружества. Програмата беше създадена през 2007 г., за да се намали броя на изземването на недвижими имоти.
От втория етап ще могат да се възползват кредитополучатели на Фреди Мак и Фани Мей, които са под контрола на Федералното управление за жилищно финансиране, както и клиенти на банки като Ситигруп, Джей Пи Морган Чейз, Банк ъф Америка или Уелс Фарго.
Планът влиза в сила от 15 декември.
Планът беше представен от Федералното управление за жилищно финансиране (Federal Housing Finance Agency - FHFA). Той ще позволи на кредитополучателите, които са пропуснали да платят три вноски по взетия от тях кредит, да се ползват от правото на преразглеждане на условията, при които са получили кредита.
Кредитополучателят ще може да се ползва от намаляване на лихвения процент върху кредита, от удължаване на срока му или от намаляване на главницата, при условие че това се изрази в поносима за него месечна вноска, по-малка или равняваща се на 38 процента от неговия брутен месечен доход.
Планът е втори етап от програмата “Надежда сега“, в която участват група от американски банки и кредитни дружества. Програмата беше създадена през 2007 г., за да се намали броя на изземването на недвижими имоти.
От втория етап ще могат да се възползват кредитополучатели на Фреди Мак и Фани Мей, които са под контрола на Федералното управление за жилищно финансиране, както и клиенти на банки като Ситигруп, Джей Пи Морган Чейз, Банк ъф Америка или Уелс Фарго.
Планът влиза в сила от 15 декември.
вторник, 11 ноември 2008 г.
Тълпата и Лидерите
Във Видеото по-долу Иван Грозни и тълпите Руски Мужици.
Но без да сравнявате "Цар" Симеон с Иван Грозни опитайте да сравните Българските "Мъже" с нещо като нищо на света...
Които целуваха краката на Негово Нищожество Симеон.
И които сега целуват други крака.
А бе целуване да има. Частите, които се целуват са най-различни. Когато няма Парно, целувките сгряват. Ураа и за БСП!!
Но без да сравнявате "Цар" Симеон с Иван Грозни опитайте да сравните Българските "Мъже" с нещо като нищо на света...
Които целуваха краката на Негово Нищожество Симеон.
И които сега целуват други крака.
А бе целуване да има. Частите, които се целуват са най-различни. Когато няма Парно, целувките сгряват. Ураа и за БСП!!
В България МВР получи право да чете вашето ICQ или SKYPE
Изразът "НЕ е за телефон" бе особено актуален в края на миналия век. Той илюстрира повсеместния страх на хората в България, че държавата слуша телефонните им разговори.Въпросната реплика скоро може да влезе в речника на съвременните интернет потребители с лек ъпдейт: "НЕ е за чат". Според приетите на първо четене промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) Министерството на вътрешните работи (МВР) получава право да чете кореспонденцията на гражданите в интернет. Това включва електронна поща, разговори в Skype и ICQ. Ако законът не бъде променен и се гласува така и на второ четене, служителите на вътрешното ведомство ще получават достъп до тези данни от интернет доставчиците, които от своя страна ще бъдат задължени да съхраняват информация за своите абонати в продължение на една година. Специалните служби ще могат да се осведомяват по всяко време от кой адрес е изпратено съобщението, до кого е, кога и колко е продължил даден онлайн разговор. Съдържанието на кореспонденцията обаче остава тайна, ако няма съдебно решение за разкриването му.Има две предложения как да се осигурява достъпът на МВР и спецслужбите до информацията от електронната кореспонденция. Според първото службите могат да изискват подобни данни от интернет доставчиците в хода на разследване на престъпление или при наличие на заплаха за националната сигурност. Второто предложение гласи, че това може да стане само след съдебно разпореждане, касаещо тежко престъпление. Първият вариант е дело на Министерския съвет, който е и вносител на целия законопроект, а второто - на депутата Минчо Спасов, председател на вътрешната комисия в Народното събрание. Проектът на народния представител от НДСВ предвижда също така глоба от 1000 до 5000 лв. при неправомерно използване на електронните данни от страна на държавата или телекомуникационните оператори. Кое от двете ще бъде одобрено ще стане ясно след окончателното гласуване на промените.
понеделник, 10 ноември 2008 г.
събота, 8 ноември 2008 г.
Лили Иванова: Не съм непристъпна цел! И пак няма достатъчно смели мъже за мен.
Лили Иванова направила опит да сложи край на живота си, твърдят нейни близки с голяма тревога.
Защо тази уважавана от всички певица, талантлива и богата, сама
Е ПОИСКАЛА ДА УМРЕ?
Примата напоследък е обхваната от мрачни и мистични настроения. Хора от нейното обкръжение разкриха, че
ЛИЛИ ТЪРСИ ПОМОЩТА НА АСТРОЛОГ
за да реши житейските си проблеми.
„Нищо не предприемам без личния си астролог", твърди и самата Лили"Иванова.
„Не го търсете кой е.
Няма да го откриете, защото той не живее в България.
За всичко го питам и той ми познава по периоди.
Досега не е сбъркал за нищо.
Иначе на врачки и глеачки не вярвам, а само на астрологията.
Само на Ванга съм се доверявала", заяви звездата.
ЛИПСАТА НА ИСТИНСКИ МЪЖ ДО НЕЯ Я ТОРМОЗИ
„Не се е родил този, който мога да нарека мъж на живота си. Всички са комплексари. Имат комплекси или от кръста нагоре, или
ОТ КРЪСТА НАДОЛУ
Не съм непристъпна цел! И пак няма достатъчно смели мъже за мен."
Единственият, който се въртеше около нея, беше Драго Драганов-Чая. Но той пo-скоро може да бъде наречен „Царицата на швестериата в България", отколкото мъж. А и примата го изрита като мръсно куче...
Друга вероятна причина може да са
РАЗКРИТИЯТА ЗА НАЙ-СТРАШНАТА ТАЙНА НА ЛИЛИ - ПСИХИЧНО
БОЛНАТА Й ДЪЩЕРЯ ДОРОТЕЯ ЛИЛИЕВА ИВАНОВА
Сензационното разследване преди години доказа със снимки, факти, документи и свидетелски показания, че Лили Иванова има дъщеря!
Това показа и проверката чрез служба ЕСГРАОН.
Примата искаше официално да се знае, че е бездетна - затова цели 38 години е криела най-страшната си тайна. До 2002-ра година, когато се разкри истината...
По официални документи се оказа, че Лили има дъщеря, родена в болница в Пловдив на 15 септември 19б4г.
Записана е с името Доротея Лилиева Иванова, цитираме документите: „С майка Лили Иванова, медицинска сестра, от Кубрат, и баща -неизвестен".
На 4 октомври 1983 г. Доротея Лилиева Иванова е въдворена в социалния дом на гара Лакатник.
Преди това е била в домове за психично болни в селата Ровино и Джурково.
Близки на Лили Иванова твърдят, че
ПРИМАТА ИЗПАДНАЛА В МНОГО ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ
след разкритията За известно време се затворила напълно в себе си. Отказвала всякакви контакти с журналисти. Но и до ден-днешен не е отрекла за съществуването на дъщеря си!
Може би затова Лили Иванова си втълпила, че някой я е омагьосал.
ХОДИЛА Е ПРИ БАИ ТЕФИК.
за да развали магията.
Влязла без ред, прередила всички чакащи, толкова много бързала да влезе при ходжата, разказаха запознати.
Но това не я успокоило.
Близките й се безпокоят да не направи отново някаква глупост със себе си...
Видяна: 452 пъти; Коментари: 0
Защо тази уважавана от всички певица, талантлива и богата, сама
Е ПОИСКАЛА ДА УМРЕ?
Примата напоследък е обхваната от мрачни и мистични настроения. Хора от нейното обкръжение разкриха, че
ЛИЛИ ТЪРСИ ПОМОЩТА НА АСТРОЛОГ
за да реши житейските си проблеми.
„Нищо не предприемам без личния си астролог", твърди и самата Лили"Иванова.
„Не го търсете кой е.
Няма да го откриете, защото той не живее в България.
За всичко го питам и той ми познава по периоди.
Досега не е сбъркал за нищо.
Иначе на врачки и глеачки не вярвам, а само на астрологията.
Само на Ванга съм се доверявала", заяви звездата.
ЛИПСАТА НА ИСТИНСКИ МЪЖ ДО НЕЯ Я ТОРМОЗИ
„Не се е родил този, който мога да нарека мъж на живота си. Всички са комплексари. Имат комплекси или от кръста нагоре, или
ОТ КРЪСТА НАДОЛУ
Не съм непристъпна цел! И пак няма достатъчно смели мъже за мен."
Единственият, който се въртеше около нея, беше Драго Драганов-Чая. Но той пo-скоро може да бъде наречен „Царицата на швестериата в България", отколкото мъж. А и примата го изрита като мръсно куче...
Друга вероятна причина може да са
РАЗКРИТИЯТА ЗА НАЙ-СТРАШНАТА ТАЙНА НА ЛИЛИ - ПСИХИЧНО
БОЛНАТА Й ДЪЩЕРЯ ДОРОТЕЯ ЛИЛИЕВА ИВАНОВА
Сензационното разследване преди години доказа със снимки, факти, документи и свидетелски показания, че Лили Иванова има дъщеря!
Това показа и проверката чрез служба ЕСГРАОН.
Примата искаше официално да се знае, че е бездетна - затова цели 38 години е криела най-страшната си тайна. До 2002-ра година, когато се разкри истината...
По официални документи се оказа, че Лили има дъщеря, родена в болница в Пловдив на 15 септември 19б4г.
Записана е с името Доротея Лилиева Иванова, цитираме документите: „С майка Лили Иванова, медицинска сестра, от Кубрат, и баща -неизвестен".
На 4 октомври 1983 г. Доротея Лилиева Иванова е въдворена в социалния дом на гара Лакатник.
Преди това е била в домове за психично болни в селата Ровино и Джурково.
Близки на Лили Иванова твърдят, че
ПРИМАТА ИЗПАДНАЛА В МНОГО ТЕЖКА ДЕПРЕСИЯ
след разкритията За известно време се затворила напълно в себе си. Отказвала всякакви контакти с журналисти. Но и до ден-днешен не е отрекла за съществуването на дъщеря си!
Може би затова Лили Иванова си втълпила, че някой я е омагьосал.
ХОДИЛА Е ПРИ БАИ ТЕФИК.
за да развали магията.
Влязла без ред, прередила всички чакащи, толкова много бързала да влезе при ходжата, разказаха запознати.
Но това не я успокоило.
Близките й се безпокоят да не направи отново някаква глупост със себе си...
Видяна: 452 пъти; Коментари: 0
За сватбата на Николай Бареков (т.нар. Кольо Дудука) , Българската Православна Църква и всичко случващо се в България
Голямата любов на Бареков избяга в Америка
Журналистката Венелина зарязала Ники Дудука заради адвокат
Парвенюшката сватба на Николай Бареков все още е коментирана от жителите на Пловдив. Покрай звъна на камбаните визитата на гръцката фолкзвезда Кети Габри и появата на олигарсите Гергов и Ковачки за венчавката жителите на града на тепетата се сетиха за първата голяма любов на водещия от Би Ти Ви - пловдивската журналистка Венелина Нончева.
В средата на 90-те Бареков работи в радио „Атланик", където води фолкрубиката „Чака-рака". В същата медия се труди и синеоката Венелина Нончева, която е водеща на светско предаване.
„Ники беше много нахакан, но нямаше самочувствие на сваляч и не умееше да флиртува с жените.
Венелина го свали, а не той нея", спомнят си бивши колеги на Ники Дудука.
Двамата поддържат близо едногодишна връзка, но така и не заживяват заедно.
„Може и повече време да са били, но в началото криеха, че са гаджета. Дори когато официализираха връзката си, рядко излизаха заедно вечерта. Венелина не слушаше чалга и се дразнеше, че Бареков обикаля пловдивските кръчми, за да весели мутрите", разказват паметли-ви свидетели на любовта между водещия и някогашната му колежка.
Освен че води фолкпредаването „Чака-рака", Бареков е храненик на пловдивското ъндърграунд величие Петър Петров - Пешо Патерицата, който бе застрелян преди години в кървава престрелка в „Домби бар". Бареков забавлява гостите във фолккръчмите на Патерицата и ортака му Николай Чилингиров.
„Всяка вечер Бареков организираше различни конкурси и си тръгваше с издути от бакшиши джобове.Един път Пламен Иванов - Джонсъна, собственика на маймунката Чита, му даде 500 долара бакшиш", разказват под тепетата.
Нощните приключения на Бареков не се харесват на приятелката му Венелина. Тя го зарязва заради млад адвокат. Преди годи-ни Венелина Нончева емигрира от България с приятеля си в посока Америка.
Eсента на 2012 година. Страшният съд на стадион "Васил Левски". По сценарий на Пиночет.
Беше есента на 2012 година. Смога от изпушената трева излизаше от бункера под полицията. Четиримата седяха и се смееха на новините. Показваха, как изчезнали 10 тона трева от Петричката полиция.
ААААААААА........ нещо светна доста силно, не се вижда нищо
Буммммммммм.......
Оглушаващ звук разтресе мазето ползвано за скривалище, нищо не се чува.
Тридесет секунди след това се чу POLICE, DON'T MOVE! Всичко се тресеше под кубинките на полицаите. Но четиримата седящи, по точно вече лежащи не бяха втрещени от зашеметяващата граната, а от надписите върху униформите EU POLICE. А ехтящите на чуждоземен език заповеди смразяваха кръвта.
Мечката, седеше и не вярваше, имаше дело за трафик на хора в Германия, но мислише че е прекратено след като купи на прокуратурата в града му, по едно ново голфче.
Горилата, почваше да трепери, заради него ли бяха тук, не е възможно той не беше излизал никъде, имаше няколко фирми, но всичките крадяха от Сапард в България.
Тръбата, се подсмихваше, знаеше че няма кой да го пипне за трите убийства, извършени предната година в столицата, къде с бой, къде с пари си беше купил сигурността от свидетелите и дознателите разследващи случая.
Само единствено Боса, мислеше тревожно, дали бе истина най-лошия му сън?
Белезниците стягаха здравите ръце, но чудно нито един полицай не им бръкна в джобовете за да изкара пачките и да ги прибере във вътрешния си джоб, преди описа. Това още толкова сащиса великолепната четворка. Влязоха висши офицери, заедно с едно костюмирано тиинейджърче. Старшия, както изглеждаше проговори, пак на неговия си чуждоземен език. А очиларкото, които изглеждаше като изрезка от Ну, Погоди, започна да превежда.
- Господа, Вие сте арестувани по законите на Европейския съюз. След извършения преди час преврат в Република България, и завземането на власта от представители на ЕС, Полицията на държавата е разформирана, и мобилизирани части на държави членки на ЕС поемат контрола и превенцията над престъпноста, в тази тъмна част на ЕС.
Потейки се вече обилно, не знаейки дали е скрита камера, от някой авер, или тези тук говорят истината, четиримата главорези, бавно изпадаха в паника.
Главния пак заговори.
А очилатия запревежда:
- След поемането на котрола над държавата, Полицията на ЕС, задържа Всички, които имат криминални досиета. Всчики дела и разследвания от последните 15 години ще бъдат възобновени, и следствията ще се извършват от Европейски дознатели и следоветели.
Мечката пусна сълза, дали щяха да го депортират, след толкова подкупи които бе раздал, идваха някакви си филмови герои, и край. Единствения, който не се потеше беше Боса. "Та това е сън, след малко ще се събудя" Това бяха единствените му мисли, не може, господ да е слязъл на земята и да е влязъл точно е Европарламента. Другите двама просто не мислеха, та те не можеха, правеха това което им кажеха, с изключение на побоищата, тях ги правеха без да им кажат.
Очиларкото пак се обади:
- Всички на вън, всяко едно действие без команда, ще се смята за неподчинение и ще се използва оръжие.
Никой не се смееше, даже не се и усмихваше, значи не бе лоша първоаприлска шега.
Отвън имаше паркирани 3 джипа, но не бяха познатите Ниви. Лошо. Мислите на четиримата бяха спряли да текат, още на последната стълба на бункера. Джиповете потеглиха, беше тъмно, нямаше ток никъде, само прожектори светеха от джипове, непознати за нашите пътища. Пак полицай на пътя, но отново чуждоземен. Направи знак да се спре на кръстовището.
Чу се тътен, прозорците не бяха толкова затъмнени и от сумрака се зададе ужасна гледка. Колона от около 100 джипа караше по околовръстното в посока стадиона. След последния, полицая даде знак за тръгване. Последни в колоната.
На входа на градския стадион имаше паркирани няколко Автобуса с надпис, като на джиповете EU Police. И десетки полицаи щъкаха като чакали около мърша. От джиповете изскачаха различни хора, кои по бельо, кои по пижама, имаше костюмирани, но най-странното бе че сваляха и униформени с различни на цвят униформи.
Това бе последното, което бяха очаквали.
Всички минаваха през гишетата за билети, но не получаваха билет. След като си кажеха трите имена и ЕГН, те всички получаваха обвинение. Стадиона бе пълен, но нямаше фенове на Левски или ЦСКА. Бе пълен с разноцветна тълпа, която бе готова да реве. Идваше страшния съд. Сън, над които се бяха смеели десетки години. Какво се бе случило? Шум и викове. Някой се опитва да пробие кордона и бяга. Викове на чуждоземски, прожектори......
Изстрел, един единствен, бягащото тяло пада на земята, край един се отърва, дали това беше по-лесния начин? Никой не знаеше, тук бяха прокурорите, съдиите, полицаите и дознателите. Бандитите бяха по малко, повечето бяха дали отпор на EU полицаите, и бяха застреляни на място.........
ААААААААА........ нещо светна доста силно, не се вижда нищо
Буммммммммм.......
Оглушаващ звук разтресе мазето ползвано за скривалище, нищо не се чува.
Тридесет секунди след това се чу POLICE, DON'T MOVE! Всичко се тресеше под кубинките на полицаите. Но четиримата седящи, по точно вече лежащи не бяха втрещени от зашеметяващата граната, а от надписите върху униформите EU POLICE. А ехтящите на чуждоземен език заповеди смразяваха кръвта.
Мечката, седеше и не вярваше, имаше дело за трафик на хора в Германия, но мислише че е прекратено след като купи на прокуратурата в града му, по едно ново голфче.
Горилата, почваше да трепери, заради него ли бяха тук, не е възможно той не беше излизал никъде, имаше няколко фирми, но всичките крадяха от Сапард в България.
Тръбата, се подсмихваше, знаеше че няма кой да го пипне за трите убийства, извършени предната година в столицата, къде с бой, къде с пари си беше купил сигурността от свидетелите и дознателите разследващи случая.
Само единствено Боса, мислеше тревожно, дали бе истина най-лошия му сън?
Белезниците стягаха здравите ръце, но чудно нито един полицай не им бръкна в джобовете за да изкара пачките и да ги прибере във вътрешния си джоб, преди описа. Това още толкова сащиса великолепната четворка. Влязоха висши офицери, заедно с едно костюмирано тиинейджърче. Старшия, както изглеждаше проговори, пак на неговия си чуждоземен език. А очиларкото, които изглеждаше като изрезка от Ну, Погоди, започна да превежда.
- Господа, Вие сте арестувани по законите на Европейския съюз. След извършения преди час преврат в Република България, и завземането на власта от представители на ЕС, Полицията на държавата е разформирана, и мобилизирани части на държави членки на ЕС поемат контрола и превенцията над престъпноста, в тази тъмна част на ЕС.
Потейки се вече обилно, не знаейки дали е скрита камера, от някой авер, или тези тук говорят истината, четиримата главорези, бавно изпадаха в паника.
Главния пак заговори.
А очилатия запревежда:
- След поемането на котрола над държавата, Полицията на ЕС, задържа Всички, които имат криминални досиета. Всчики дела и разследвания от последните 15 години ще бъдат възобновени, и следствията ще се извършват от Европейски дознатели и следоветели.
Мечката пусна сълза, дали щяха да го депортират, след толкова подкупи които бе раздал, идваха някакви си филмови герои, и край. Единствения, който не се потеше беше Боса. "Та това е сън, след малко ще се събудя" Това бяха единствените му мисли, не може, господ да е слязъл на земята и да е влязъл точно е Европарламента. Другите двама просто не мислеха, та те не можеха, правеха това което им кажеха, с изключение на побоищата, тях ги правеха без да им кажат.
Очиларкото пак се обади:
- Всички на вън, всяко едно действие без команда, ще се смята за неподчинение и ще се използва оръжие.
Никой не се смееше, даже не се и усмихваше, значи не бе лоша първоаприлска шега.
Отвън имаше паркирани 3 джипа, но не бяха познатите Ниви. Лошо. Мислите на четиримата бяха спряли да текат, още на последната стълба на бункера. Джиповете потеглиха, беше тъмно, нямаше ток никъде, само прожектори светеха от джипове, непознати за нашите пътища. Пак полицай на пътя, но отново чуждоземен. Направи знак да се спре на кръстовището.
Чу се тътен, прозорците не бяха толкова затъмнени и от сумрака се зададе ужасна гледка. Колона от около 100 джипа караше по околовръстното в посока стадиона. След последния, полицая даде знак за тръгване. Последни в колоната.
На входа на градския стадион имаше паркирани няколко Автобуса с надпис, като на джиповете EU Police. И десетки полицаи щъкаха като чакали около мърша. От джиповете изскачаха различни хора, кои по бельо, кои по пижама, имаше костюмирани, но най-странното бе че сваляха и униформени с различни на цвят униформи.
Това бе последното, което бяха очаквали.
Всички минаваха през гишетата за билети, но не получаваха билет. След като си кажеха трите имена и ЕГН, те всички получаваха обвинение. Стадиона бе пълен, но нямаше фенове на Левски или ЦСКА. Бе пълен с разноцветна тълпа, която бе готова да реве. Идваше страшния съд. Сън, над които се бяха смеели десетки години. Какво се бе случило? Шум и викове. Някой се опитва да пробие кордона и бяга. Викове на чуждоземски, прожектори......
Изстрел, един единствен, бягащото тяло пада на земята, край един се отърва, дали това беше по-лесния начин? Никой не знаеше, тук бяха прокурорите, съдиите, полицаите и дознателите. Бандитите бяха по малко, повечето бяха дали отпор на EU полицаите, и бяха застреляни на място.........
четвъртък, 6 ноември 2008 г.
сряда, 5 ноември 2008 г.
Блатната вода. Не четете това, ако нямате какво да правите.
Внимание!!
1. Не четете това, ако нямате време или запълвате скуката си с интернет чтения.
2. Ако все пак започнете да четете това, прочетете всичко внимателно.
3. Ако все пак след прочитането прецените, че това не се отнася до вас, нашите съболезнования...
Нов, човек, нова политическа партия, нови надежди. Някак забравяме колко изтъркан е вече този сценарий. Забравяме чий верен служител е бил генералът до неотдавна. Забравяме, че веригата му от фирми и банката на приятелката му едва ли са резултат от честния труд на няколко поколения, нито са от спестените закуски на добрия ни герой. Съществува в психиатрията понятието автоамнезия.
Нека нарисувам пред вас една абсурдна картина:
Представете си вонящо, кално и застояло блато. Нищо не се случва, никакъв полъх не задвижва прокиснатите от мръсотията води. Там могат да живеят само жаби, които квакат в неусвес, без нищо да променят в околната тиня. Наоколо гъмжи от червеи и мухи, които се опитват да докопат по някоя хапка, изтървана от по – големите. На власт са хипопотамите – тежки и ненаситни. Те не се притесняват, че стоят до шия в калта. Тяхната вселена се състои само от зиналите им уста, които трябва да поглъщат още и още, и още.
Никой не знае как се справят клетите създания в низините на мочурището. Нали липсва всякаква прозрачност? Тук – там някаква тръстика се поклаща от вятъра като знаме, та да ни увери, че всичко в тинята е наред.
Минава известно време и изведнъж… хоп! Някой е хвърлил камък в блатото. Образуват се вълни и турбуленция. За невежия поглед нещо се променя, разместват се пластове, влива се бистра вода. Но, уви, това е само илюзия! Блатото никога не сменя водите си, защото е изолирано от всеки извор. В него нищо не се променя истински, а кръговите вълни са просто фокус, който създава фалшивата представа, че в блатото се случва нещо ново.
Звучи ли ви тази картина познато? Не? Сигурно илюзията е много убедителна, та да не разпознаете сцената и главните герои. Защото това блато представлява политическият живот на България.
Някога, доста отдавна, преди повече от десет лета, когато имах младо лице и наивно сърце, аз също попаднах в плен на професионалния илюзионизъм. Мислех си, че участвам в “нежна революция”, че променям съдбата на Родината, че пред нас се е прострял широк и светъл път. Естествено, подобно на хиляди свои добросърдечни сънародници, вярвах, че синьото знаме ще доведе промените.
Спомням си как на един митинг възрастен, побелял мъж, страдал в ада на Белене и добил много мъдрост и горчив опит, се загледа в грейналото ми лице и ми прошепна с добродушна ирония: “На разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар”.
Помня, че тогава го погледнах много укорително. Истината беше, че някъде дълбоко, дълбоко в себе си интуитивно усещах, че участвам в инсценирана пантомима, в демонстрация на сценичното майсторство на неизвестен кукловод. Усещах го, но не ми се щеше да вярвам в собствените си прозрения. Исках приказката да е истина и много се разсърдих на човека, който сложи пръст в раната. Годините се нижеха и аз , стъпка по стъпка, помъдрявах, подобно на мнозина от своите сънародници.
Някога, много отдавна, когато надеждата за демокрация дори не беше покълнала в сърцата ни, властниците на пролетарската диктатура усетили, че не могат да задържат старата форма на власт по една много проста причина - фалирала финансово държава.
Така започнали да си тъкат килимчето отдалеч. Появил се Указ 76 и доверени другари бавно започнали да източват народните богатства към швейцарски и английски банки.
Но държавната баница все повече намалявала, а апетитите на мнозина от бившия държавен апарат останали незадоволени. Бруленето и присвояването на националните блага трябвало да продължи. Хората, обаче, искали промени. Съществувала опасност от не чак толкова нежна революция, а разформираните структури на Държавна сигурност приличали на свирепи добермани, дълго държани на синджир, които искали да натирят да се прехранват сами чрез ловуване. Ха познайте към чие гърло биха се нахвърлили най-напред подобни зверове? Естествено, към ония, които някога заключили синджира.
Оставало да се разиграе достатъчно драматична пантомима. Част от управленците нахлузили червена дрешка и приели да играят ролята на “лошите”, а другата част - синя и станали добрите, тия, които са готови да извършат промените, демократите. И се започнало…
Пламенни речи, битки за демокрацията, емоции и сълзи. В движението били въвлечени хиляди чисти, достойни, възторжени хора. А кукловодите гледали танца на марионетките и се усмихвали под мустак. За близо десет лета илюзията давала необходимия ефект. Везната се накланяла ту наляво, ту надясно и актьорите на върха се сменяли, а ние – нещастниците се радвахме на всяка “промяна”. Малцина забелязваха, че избраниците са все едни и същи, защото кукловодът не можел да вкара безброй много маски на сцената. Ние някак не забелязвахме, че съществуват куп хора, които ще се пенсионират в парламента, че конфликтите между куклите с червени и сини маски бяха някак бутафорни. Не забелязвахме, че която и групичка да дойдеше на власт, благата се стичаха все в една и съща огромна хипопотамска уста.
Не, ние вярвахме, пледирахме, гладувахме, правехме подписки и протестирахме, а истинските господари на сцената се забавляваха с платоничните и стерилни напъни на раята.
Този етап много ми напомня за надпреварата между червените и зелени колесници в Древния Рим по време на упадъка. Емоциите покрай тази надпревара трябвало да отвлече вниманието на плебеите и да ги накара да млъкнат.
Междувременно, освободеният от синджира си звяр тихичко тъчеше структурите на бъдещата организирана престъпност и вербуваше в конкурентните си отбори куп политици, които играеха на сцената, “на светло”. Така се положиха основите на нашенската мафия.
Премина вълната на първото източване на капитала чрез изкуствено създавана инфлация и чрез банковите пирамиди. Българинът оголя и съвсем се “пролетаризира”. Колкото повече оголявахме, толкова по-френетично скандирахме за “сините” или за “червените”.
Когато тази схема най-после се износи, кукловодът беше готов с нов сценарий. Лошите “крайни” сини и червени бяха обявени за измамници, но се прокламира народът да се радва. На бял кон идвал спасителят. И трябва да им го призная, режисьорите проявиха много талант и свежо творческо въображение.
Бившият агент на Държавна сигурност, Ахмед Доган, трябваше да успокоява възможни етнически вълнения и зае пространството, наречено “център”. Той, обаче, не се задоволи със скромната роля на статист и клакьор. Започна своя виртуозен кадрил ту с червени, ту със сини, създаде си “обръч от фирми” и натрупа достатъчно благинки и за себе си.
Когато най-сетне се проявиха симптоми, че народното търпение е на привършване, изведнъж точно той, борецът за етнически права и свободи, се разходи до Мадрид. Задачата му беше да организира завръщането на бял кон на народния герой, “добрия цар” Симеончо, при чието раждане двойките станали на тройки. Наглед, на сцената едва ли би могъл да стъпи играч, по-невинен и чужд на комунизма. Нали чичо му, Кирил е бил екзекутиран от болшевиките? Нали, още като невръстно дете, е бил изпратен в изгнание?
Хората, обаче, забравиха едно: Това невинно някога дете не е стояло през всичките тези години изолирано в един кристален стерилитет, в някаква затворена камера. То е расло надалеч и е развивало свои добродетели и свои пороци. Нашият “добричък цар” не е имал никакви основания да въздиша и рони бистри сълзи за нашата тежка съдба и да търчи като луд с едничката заветна цел да ни помогне. Той е искал и очаквал само едно – пари, повече пари. Защото хазартът и другите луксозни навици струват скъпо.
Отдавна, много отдавна, кукловодите открили това съкровище и си го пазели в резерва (вероятно, срещу добро заплащане) за случая, когато ножът на народното недоволство опре до кокала. Случаят дошъл през 2000 година.
Заедно с жълтата вълна, настъпиха мигове на разбити илюзии и надежди, на ново ограбване на Родината, на безогледно пиратство и потресващ цинизъм. Процесите бяха толкова безскрупулни, че хората направо взеха да въздишат по старите си грабители.
Сега, апетитът за европейските фондове стана толкова неовладян и безогледен, че актьорите снеха набързо маските, за да могат да лапат по-лесно и по-бързо. “Добри” и “лоши” набързо встъпиха в една обща глутница и се нахвърлиха задружно върху новата плячка. Чува се само глухо, предупредително ръмжене, когато две муцуни се сдърпат за един и същ, особено тлъст кокал. После - глуха и безпросветна тишина. Само от време на време се чуват удивените възклицания на клетите ни европейски партньори, които рядко, а може би и никога не са виждали подобен икономико - политически цирк.
А какво ще стане сега, когато предстоят нови избори?
Ами сюжетът с бляскавия екшън герой, със спасителя на бял кон още не се е изчерпал. Както и да е, наситихме се на царе и на благи екс комунисти. Сега следва на сцената да се яви чудото с генерала – мъжкар, наше момче, с чар и харизма.
Новият образ замъглява погледите отново и илюзията е пълна. Нов, човек, нова политическа партия, нови надежди. Някак забравяме колко изтъркан е вече този сценарий. Забравяме чий верен служител е бил генералът до неотдавна. Забравяме, че веригата му от фирми и банката на приятелката му едва ли са резултат от честния труд на няколко поколения, нито са от спестените закуски на добрия ни герой. Съществува в психиатрията понятието автоамнезия. Човек понякога сам се стреми да заличи спомените и способността си да мисли рационално, просто защото е много трудно да се понесе истината. А и новата звезда позира пред камерите с повече убедителност и сексапил от всяка поп фолк певица.
Все пак, напоследък ми се струва, че сме изправени пред синдрома на разбунтуваната марионетка, защото нашият герой започна да се дърпа и да се стреми да скъса конците, които го привързват към кукловодите и наистина да хапе. Това, на свой ред, направи сценаристите нервни и те яростно атакуват генерала с грамадата на софийския боклук. Ако и това е част от сценария, направо им свалям шапка и си мисля, че Макиавели би се гордял да стане техен ученик.
Знам, че всички ще си запушат ушите и ще си закрият очите, но, все пак, ще се опитам да обобщя някои горчиви факти. Съжалявам, но се зарекох, че тия материали ще бъдат честен поглед през огледалото на действителността и няма да бъде скрита нито една грозна бръчка, нито едно противно петно.
В България никога след 1944 година не е имало реални политически партии, които да отразяват определени идеологии, модели за обществено управление, перспективи и идеали. Тук, след 1990 г. , партиите са създадени, за да имитират естествени политически конфликти и процеси.
В България открай време управлява една сила - различните нива и прослойки на бившата социалистическа върхушка, поддържани от различни групировки на организираната престъпност, създадени, на свой ред, от някогашната политическа милиция.
В тази нещастна наша страна не партиите изграждат личности и лидери, а личностите изграждани в една и съща люпилня, създават партии, когато получат “пионерското поръчение”, че е техен ред да вземат властта.
Така е, драги ни кукловоди. И колкото и безобидни писатели и дребни рибки в икономическите групировки да разстреляте, истината не може да бъде разстреляна, защото има досадния навик да възкръсва.
При политическото кадруване на кукловодите не се допускат случайни, необработени и непрограмирани кукли. Току-виж някой се оказал със съвест и с чувство за дълг. Не, къде по-добре си е да се разиграват старите политически марионетки. Затова при самия израз “мажоритарен вот” всички политически сили с трогателно единодушие отхвърлят идеята като “абсурдна”, като “евтин популизъм” и т.н. и т.н. Те трудно ще допуснат нов актьор на сцената.
И, запомнете! Никой, ама абсолютно никой от сегашните играчи не дава и пет пари за тази страна с каквато и гръмка риторика да си служи. Никой и не помисля, че понякога трябва да се питаме не само какво можем да окрадем и как да се облажим от Родината, а и не можем ли, все пак, да дадем нещо за нея.
Иначе в блатото всичко е спокойно. Вярно, хипопотамите са много, а храната - малко, но с допълнителната плячка от европейските фондове нещата се оправят.
Няма никаква видимост и цари за едни благодатна, а за повечето хора страшна тишина. От време на време се чува квакането на медийните жаби, които припяват в хор, че всичко е добре. Само понякога, за повече автентичност, атакуват някоя малка муха за корупция. Господи, колко много кал!
Как да направим истинска буря в блатото? Как да вкараме бистра вода, толкова отровна за влечугите и хипопотамите? Не знам. Знам само, че с апатия, гласове срещу кебапчета и олио или никакви гласове, няма да се промени нищо.
Мисля, че първата крачка е общонародно движение за засилен мажоритарен елемент в изборите, а избраниците, може би, трябва да дирим сред емигрантите второ поколение, защото : “Родените в робство не могат да бъдат свободни”.
Не знам точно как и какво, но нещо трябва да се случи и то много скоро, защото няма да остане нещо, което да бъде спасявано.
Паула Лайт
1. Не четете това, ако нямате време или запълвате скуката си с интернет чтения.
2. Ако все пак започнете да четете това, прочетете всичко внимателно.
3. Ако все пак след прочитането прецените, че това не се отнася до вас, нашите съболезнования...
Нов, човек, нова политическа партия, нови надежди. Някак забравяме колко изтъркан е вече този сценарий. Забравяме чий верен служител е бил генералът до неотдавна. Забравяме, че веригата му от фирми и банката на приятелката му едва ли са резултат от честния труд на няколко поколения, нито са от спестените закуски на добрия ни герой. Съществува в психиатрията понятието автоамнезия.
Нека нарисувам пред вас една абсурдна картина:
Представете си вонящо, кално и застояло блато. Нищо не се случва, никакъв полъх не задвижва прокиснатите от мръсотията води. Там могат да живеят само жаби, които квакат в неусвес, без нищо да променят в околната тиня. Наоколо гъмжи от червеи и мухи, които се опитват да докопат по някоя хапка, изтървана от по – големите. На власт са хипопотамите – тежки и ненаситни. Те не се притесняват, че стоят до шия в калта. Тяхната вселена се състои само от зиналите им уста, които трябва да поглъщат още и още, и още.
Никой не знае как се справят клетите създания в низините на мочурището. Нали липсва всякаква прозрачност? Тук – там някаква тръстика се поклаща от вятъра като знаме, та да ни увери, че всичко в тинята е наред.
Минава известно време и изведнъж… хоп! Някой е хвърлил камък в блатото. Образуват се вълни и турбуленция. За невежия поглед нещо се променя, разместват се пластове, влива се бистра вода. Но, уви, това е само илюзия! Блатото никога не сменя водите си, защото е изолирано от всеки извор. В него нищо не се променя истински, а кръговите вълни са просто фокус, който създава фалшивата представа, че в блатото се случва нещо ново.
Звучи ли ви тази картина познато? Не? Сигурно илюзията е много убедителна, та да не разпознаете сцената и главните герои. Защото това блато представлява политическият живот на България.
Някога, доста отдавна, преди повече от десет лета, когато имах младо лице и наивно сърце, аз също попаднах в плен на професионалния илюзионизъм. Мислех си, че участвам в “нежна революция”, че променям съдбата на Родината, че пред нас се е прострял широк и светъл път. Естествено, подобно на хиляди свои добросърдечни сънародници, вярвах, че синьото знаме ще доведе промените.
Спомням си как на един митинг възрастен, побелял мъж, страдал в ада на Белене и добил много мъдрост и горчив опит, се загледа в грейналото ми лице и ми прошепна с добродушна ирония: “На разсъмване всичко е розово, за петнайсет минути макар”.
Помня, че тогава го погледнах много укорително. Истината беше, че някъде дълбоко, дълбоко в себе си интуитивно усещах, че участвам в инсценирана пантомима, в демонстрация на сценичното майсторство на неизвестен кукловод. Усещах го, но не ми се щеше да вярвам в собствените си прозрения. Исках приказката да е истина и много се разсърдих на човека, който сложи пръст в раната. Годините се нижеха и аз , стъпка по стъпка, помъдрявах, подобно на мнозина от своите сънародници.
Някога, много отдавна, когато надеждата за демокрация дори не беше покълнала в сърцата ни, властниците на пролетарската диктатура усетили, че не могат да задържат старата форма на власт по една много проста причина - фалирала финансово държава.
Така започнали да си тъкат килимчето отдалеч. Появил се Указ 76 и доверени другари бавно започнали да източват народните богатства към швейцарски и английски банки.
Но държавната баница все повече намалявала, а апетитите на мнозина от бившия държавен апарат останали незадоволени. Бруленето и присвояването на националните блага трябвало да продължи. Хората, обаче, искали промени. Съществувала опасност от не чак толкова нежна революция, а разформираните структури на Държавна сигурност приличали на свирепи добермани, дълго държани на синджир, които искали да натирят да се прехранват сами чрез ловуване. Ха познайте към чие гърло биха се нахвърлили най-напред подобни зверове? Естествено, към ония, които някога заключили синджира.
Оставало да се разиграе достатъчно драматична пантомима. Част от управленците нахлузили червена дрешка и приели да играят ролята на “лошите”, а другата част - синя и станали добрите, тия, които са готови да извършат промените, демократите. И се започнало…
Пламенни речи, битки за демокрацията, емоции и сълзи. В движението били въвлечени хиляди чисти, достойни, възторжени хора. А кукловодите гледали танца на марионетките и се усмихвали под мустак. За близо десет лета илюзията давала необходимия ефект. Везната се накланяла ту наляво, ту надясно и актьорите на върха се сменяли, а ние – нещастниците се радвахме на всяка “промяна”. Малцина забелязваха, че избраниците са все едни и същи, защото кукловодът не можел да вкара безброй много маски на сцената. Ние някак не забелязвахме, че съществуват куп хора, които ще се пенсионират в парламента, че конфликтите между куклите с червени и сини маски бяха някак бутафорни. Не забелязвахме, че която и групичка да дойдеше на власт, благата се стичаха все в една и съща огромна хипопотамска уста.
Не, ние вярвахме, пледирахме, гладувахме, правехме подписки и протестирахме, а истинските господари на сцената се забавляваха с платоничните и стерилни напъни на раята.
Този етап много ми напомня за надпреварата между червените и зелени колесници в Древния Рим по време на упадъка. Емоциите покрай тази надпревара трябвало да отвлече вниманието на плебеите и да ги накара да млъкнат.
Междувременно, освободеният от синджира си звяр тихичко тъчеше структурите на бъдещата организирана престъпност и вербуваше в конкурентните си отбори куп политици, които играеха на сцената, “на светло”. Така се положиха основите на нашенската мафия.
Премина вълната на първото източване на капитала чрез изкуствено създавана инфлация и чрез банковите пирамиди. Българинът оголя и съвсем се “пролетаризира”. Колкото повече оголявахме, толкова по-френетично скандирахме за “сините” или за “червените”.
Когато тази схема най-после се износи, кукловодът беше готов с нов сценарий. Лошите “крайни” сини и червени бяха обявени за измамници, но се прокламира народът да се радва. На бял кон идвал спасителят. И трябва да им го призная, режисьорите проявиха много талант и свежо творческо въображение.
Бившият агент на Държавна сигурност, Ахмед Доган, трябваше да успокоява възможни етнически вълнения и зае пространството, наречено “център”. Той, обаче, не се задоволи със скромната роля на статист и клакьор. Започна своя виртуозен кадрил ту с червени, ту със сини, създаде си “обръч от фирми” и натрупа достатъчно благинки и за себе си.
Когато най-сетне се проявиха симптоми, че народното търпение е на привършване, изведнъж точно той, борецът за етнически права и свободи, се разходи до Мадрид. Задачата му беше да организира завръщането на бял кон на народния герой, “добрия цар” Симеончо, при чието раждане двойките станали на тройки. Наглед, на сцената едва ли би могъл да стъпи играч, по-невинен и чужд на комунизма. Нали чичо му, Кирил е бил екзекутиран от болшевиките? Нали, още като невръстно дете, е бил изпратен в изгнание?
Хората, обаче, забравиха едно: Това невинно някога дете не е стояло през всичките тези години изолирано в един кристален стерилитет, в някаква затворена камера. То е расло надалеч и е развивало свои добродетели и свои пороци. Нашият “добричък цар” не е имал никакви основания да въздиша и рони бистри сълзи за нашата тежка съдба и да търчи като луд с едничката заветна цел да ни помогне. Той е искал и очаквал само едно – пари, повече пари. Защото хазартът и другите луксозни навици струват скъпо.
Отдавна, много отдавна, кукловодите открили това съкровище и си го пазели в резерва (вероятно, срещу добро заплащане) за случая, когато ножът на народното недоволство опре до кокала. Случаят дошъл през 2000 година.
Заедно с жълтата вълна, настъпиха мигове на разбити илюзии и надежди, на ново ограбване на Родината, на безогледно пиратство и потресващ цинизъм. Процесите бяха толкова безскрупулни, че хората направо взеха да въздишат по старите си грабители.
Сега, апетитът за европейските фондове стана толкова неовладян и безогледен, че актьорите снеха набързо маските, за да могат да лапат по-лесно и по-бързо. “Добри” и “лоши” набързо встъпиха в една обща глутница и се нахвърлиха задружно върху новата плячка. Чува се само глухо, предупредително ръмжене, когато две муцуни се сдърпат за един и същ, особено тлъст кокал. После - глуха и безпросветна тишина. Само от време на време се чуват удивените възклицания на клетите ни европейски партньори, които рядко, а може би и никога не са виждали подобен икономико - политически цирк.
А какво ще стане сега, когато предстоят нови избори?
Ами сюжетът с бляскавия екшън герой, със спасителя на бял кон още не се е изчерпал. Както и да е, наситихме се на царе и на благи екс комунисти. Сега следва на сцената да се яви чудото с генерала – мъжкар, наше момче, с чар и харизма.
Новият образ замъглява погледите отново и илюзията е пълна. Нов, човек, нова политическа партия, нови надежди. Някак забравяме колко изтъркан е вече този сценарий. Забравяме чий верен служител е бил генералът до неотдавна. Забравяме, че веригата му от фирми и банката на приятелката му едва ли са резултат от честния труд на няколко поколения, нито са от спестените закуски на добрия ни герой. Съществува в психиатрията понятието автоамнезия. Човек понякога сам се стреми да заличи спомените и способността си да мисли рационално, просто защото е много трудно да се понесе истината. А и новата звезда позира пред камерите с повече убедителност и сексапил от всяка поп фолк певица.
Все пак, напоследък ми се струва, че сме изправени пред синдрома на разбунтуваната марионетка, защото нашият герой започна да се дърпа и да се стреми да скъса конците, които го привързват към кукловодите и наистина да хапе. Това, на свой ред, направи сценаристите нервни и те яростно атакуват генерала с грамадата на софийския боклук. Ако и това е част от сценария, направо им свалям шапка и си мисля, че Макиавели би се гордял да стане техен ученик.
Знам, че всички ще си запушат ушите и ще си закрият очите, но, все пак, ще се опитам да обобщя някои горчиви факти. Съжалявам, но се зарекох, че тия материали ще бъдат честен поглед през огледалото на действителността и няма да бъде скрита нито една грозна бръчка, нито едно противно петно.
В България никога след 1944 година не е имало реални политически партии, които да отразяват определени идеологии, модели за обществено управление, перспективи и идеали. Тук, след 1990 г. , партиите са създадени, за да имитират естествени политически конфликти и процеси.
В България открай време управлява една сила - различните нива и прослойки на бившата социалистическа върхушка, поддържани от различни групировки на организираната престъпност, създадени, на свой ред, от някогашната политическа милиция.
В тази нещастна наша страна не партиите изграждат личности и лидери, а личностите изграждани в една и съща люпилня, създават партии, когато получат “пионерското поръчение”, че е техен ред да вземат властта.
Така е, драги ни кукловоди. И колкото и безобидни писатели и дребни рибки в икономическите групировки да разстреляте, истината не може да бъде разстреляна, защото има досадния навик да възкръсва.
При политическото кадруване на кукловодите не се допускат случайни, необработени и непрограмирани кукли. Току-виж някой се оказал със съвест и с чувство за дълг. Не, къде по-добре си е да се разиграват старите политически марионетки. Затова при самия израз “мажоритарен вот” всички политически сили с трогателно единодушие отхвърлят идеята като “абсурдна”, като “евтин популизъм” и т.н. и т.н. Те трудно ще допуснат нов актьор на сцената.
И, запомнете! Никой, ама абсолютно никой от сегашните играчи не дава и пет пари за тази страна с каквато и гръмка риторика да си служи. Никой и не помисля, че понякога трябва да се питаме не само какво можем да окрадем и как да се облажим от Родината, а и не можем ли, все пак, да дадем нещо за нея.
Иначе в блатото всичко е спокойно. Вярно, хипопотамите са много, а храната - малко, но с допълнителната плячка от европейските фондове нещата се оправят.
Няма никаква видимост и цари за едни благодатна, а за повечето хора страшна тишина. От време на време се чува квакането на медийните жаби, които припяват в хор, че всичко е добре. Само понякога, за повече автентичност, атакуват някоя малка муха за корупция. Господи, колко много кал!
Как да направим истинска буря в блатото? Как да вкараме бистра вода, толкова отровна за влечугите и хипопотамите? Не знам. Знам само, че с апатия, гласове срещу кебапчета и олио или никакви гласове, няма да се промени нищо.
Мисля, че първата крачка е общонародно движение за засилен мажоритарен елемент в изборите, а избраниците, може би, трябва да дирим сред емигрантите второ поколение, защото : “Родените в робство не могат да бъдат свободни”.
Не знам точно как и какво, но нещо трябва да се случи и то много скоро, защото няма да остане нещо, което да бъде спасявано.
Паула Лайт
Абонамент за:
Публикации (Atom)
